Заедно с ред по-неприятни практики като лова на роби и човекоядството, татуировката прекосява Тихия океан към топлите ширини и превзема Полинезия. Полинезийците, от своя страна, продължават експанзията си на юг и достигат до Нова Зеландия, където възниква специфичният маорски стил Моко, смятан от втората по популярност теория за истинският първообраз на татуирането.
Горе-долу по същото време келтските племена, които описват прословутата си емиграционна спирала по часовниковата стрелка през цялата територия на Европа, забърсват Гърция и отнасят както голяма част от митологията си, така и повишен интерес към трайното рисуване по тялото. ( Гърция отдавна използва татуировките като таен белег за шпиони, докато в Рим тази привилегия имат само робите и затворниците - вероятно прототип на бар-кода. )
Келтите в крайна сметка се заселват на Британските острови и изкуството на татуирането процъфтява в ранното Средновековие въпреки решението на Никейския събор от 787, което официално го забранява като работа на Нечестивия. ( Доказателството са няколко тенденциозно подбрани цитата от Стария завет - въпреки че пак там, според някои тълкуватели, черно на бяло пише как Моисей е заимствал татуирането от египтяните и го е въвел след последователите си. ) Една хроника разказва за храбрия крал Харолд, паднал убит на бойното поле от удар с боздуган, който напълно обезобразил лицето му - но тялото му било идентифицирано по татуираното на гърдите му име "Едит". ( Между другото, това не е било името на кралицата :)
След норманското нашествие от 1066 татуирането окончателно изпада до положението на дивашка практика и остава там чак до Просвещението. Основният проводник на анти-тату манията е Католическата църква, въпреки че отделни вероизповедания ( коптското християнство, например ) одобряват татуирането на свещениците си.
Думата "тату" е донесена в Европа от капитан Кук след пътешествието му до Таити през 1771. Практиката на тихоокеанските туземци да правят трайни рисунки по телата си е позната и преди това ( някои особено колоритни екземпляри просто биват отвличани и се превръщат в гвоздея на програмата по пътуващите панаири в Европа ), но Кук за пръв път я нарича с истинското й име: "tattaw", идващо от корена "ta" ( нанасям удар ).
Своеобразният Ренесанс на татуировката логично започва от моряците, които пътуват до Тихия океан и Далечния изток, и скоро в европейските пристанища вече работят самоуки майстори. И все пак, за първият професионален художник на татуировки се смята Мартин Хилдебранд, германски емигрант в Америка, който пристига в Бостън през 1846. Бизнесът му процъфтява по време на Гражданската война, когато Хилдебранд свободно прекосява фронта и работи както за войниците на Севера, така и за Конфедерацията.
През 1862 татуировката получава силен PR-тласък, когато крал Едуард VII посещава Йерусалим и се връща оттам с пресни рисунки. За броени месеци кралските дворове на повечето европейски страни вече бъкат от татуирани благородници.
Един от най-важните художници в модерната история на татуировката е Сейлър Джери, наричан "Сезан на татуировката", който работи през 1960те и съчетава традиционния евро-американски дизайн с японски и китайски стилове. Творческият сблъсък между поп-културата на Запада ( все повече олицетворявана от САЩ ) и Далечния Изток ( Китай, Япония и Полинезия ) продължава да задава тенденциите в модерната татуировка.
Първата конвенция на художниците-татуисти е проведена през януари 1976 в Хюстън и на нея присъстват някои от хората, които и до днес оказват влияние на това изкуство. Един от тях, Ед Харди, основава култовото списание Tattootime и за корицата на първия му брой прави дизайн на змия в японски стил, навита около и през маорски орнаменти. Харди нарича произведението си "tribal" и на практика създава най-популярния жанр през последните две десетилетия.
Над 60% от днешните татуировки са трайбъли, но според самия Харди дори тази мода ще отмине. "Когато едно време при мен идваха морските пехотинци, те гледаха снимките на трайбъл-татуировки по стените и се хилеха. А после си правеха рисунки на Том и Джери или Бегача. Сега хората си мислят, че трайбълите са едва ли не по-готини, защото не изобразяват и не значат нищо конкретно - но това не може да продължи вечно."
www.nushostattoo.com
www.nushostattoo.com
Точно както при пиърсинга и наркотиците, болката и риска са цената, която плащаш за собственото си освобождаване. Възможността нагледно да покажеш на тялото си, че си е твое и можеш да си правиш с него каквото поискаш - преди последиците да са ти натрили носа. Свободата, която - грубо, но точно казано - те прави по-готин.
Крачката от желанието до решението е доста мъничка за отделния човек, а за човечеството пък изобщо няма значение. Татуировките не са чак толкова скъпи, а във всеки голям град вече има по едно основно студио и едно по-малко, което се явява ъндърграунд-конкуренция.
Студиото обикновено се намира в гараж или апартамент в стара кооперация. Коридорът, който води към него, е покрит с олющена мазилка и не особено качествени графити с маркер. Самото студио в първия момент ти се струва абсолютен лисичарник [защото и художникът, и клиентите пушат като комини], но скоро започваш да различаваш подробностите: приглушено осветление с една-единствена ярка крушка над работната маса, плакати на татуирани рокерки с розови бански и големи цици, ниско диванче и масичка за кафе, покрита с алпийски релеф от специализирани списания и каталози за татуировки.
Татуировчикът носи бели гумени ръкавици и работи с нещо като зъболекарска машинка по болезнено бялата кожа на клиента [освен ако не случиш на негър, де]. Клиентът гърчи лице от болка. [Това всъщност е театър за новаците като теб, защото изобщо не боли - но ти няма как да го знаеш, нали?] Над всичко това се стеле плътна, воняща завеса от тежък рок. И мирише. Съвсеееем лекичко, но мирише - на кожа, пот и кръв.
Първото препятствие по пътя към татуирането е да се откажеш точно в този момент с извинението, че всъщност търсиш магазина за клубни якенца и си объркал входа. Изкушението е огромно. Можеш да излезеш на светлата, свежа улица и дълбоко да поемеш от градския въздух с аромат на бензин и дюнери, а после да отидеш да пиеш кафе и да забравиш за цялата история. [При това ще ти остане една съвсем прилична сума за пазаруване.] Но няма смисъл. Честно. Веднъж достигнал дотук, можеш единствено да отлагаш, със седмици или месеци, а после отново ще се върнеш в студиото и ще излезе тъпо.
Знаеш, че го искаш. От теб се изисква единствено да направиш и последната крачка - тази към ниското диванче до масичката със списания. И вече си част от традицията, стара колкото човечеството.
www.nushostattoo.com
Отминаха ли дните,когато да имаш татуировка
беше нещо лошо?
Отминаха ли добрите стари дни в които комшията вземаше иглата за шиене на баба и започваше да ""украсява"" целия квартал?
Не точно!
Все още има хора (както и винаги ще има) които смятат че да имаш татуировка е едва ли не престъпление.
Също така все още го има и ""комшията""....
На този въпрос си отговорете Вие!
И така.................
Нека започнем с това че татуирането е произлязло преди хилядолетия.Много са били народите и племенните групи, които са татуирали различни части на тялото си с определена цел. При едни това било символ на сила, при други чрез татуировката, момчето ставало мъж,при трети татуировката била просто украшение.
Спирам с увода в историята на татуирането,нека поговорим за модерното татуиране.
Смея да твърдя че през тези хилядолетия на еволюция на татуирането,мотивите на хората, които искат да имат татуировка,не са чак толкова eволюирали. За едни да имаш рисунка върху тялото си е мода,нещо временно и не дотам значимо.
Други смятат и се мотивират от това че татуировката е начин да изразиш мнението си за теб самия и за заобикалящият те свят.
Трети,в това число и аз самия смятам татуирането за изкуство,колкото и тясно свързано с други изкуства толкова ,неповторимо и красиво само по себе си.
В днешни дни за много хора Body Art-a е просто доходен бизнес, за други той е упадак в различни обществени прослойки.
ЗА НАС,ТО Е НАЧИН НА ЖИВОТ!!!!!!!
И както виждате колко противоречиво е всичко в този монолог то също толкова противоречиви са мнениятя на всеки един от нас.
Това ме кара да се замисля дали аз съм човека, който ще ви каже,как да възприемете татуирането.
В наши дни,никак не е трудно да намериш някой, който да се поупражнява върху тялото ти. Но колкото лесно можеш да се сдобиеш с нова ""татуировка"" при кварталния майстор,също
толкова лесно можеш да се сдобиеш и с някоя нова болест.
И както повечето професионалисти в този бранш биха се съгласили с мен, не техниката прави татуиста но точно тя го прави професиналист. Всеки един уважаващ себеси татуист в България, както и в Света, поставя на първо място вашето
здраве!
Какво е важно да знаете когато избирате вашето студио:
1.Хигиената в студиото,стерилността и еднократната употреба на
иглите са от определяща важност за всеки клиент.
2.Не по-мако значим е и таланта на татуиста, разгледайте негови творби!
И тъй като не виждам какво още бих могъл да ви кажа,което
да не е доукрасяване на темата....
Татуирайтесе но не забравяйте че не цената е определящя а
това което ще ""носите"" през годините...
www.nushostattoo.com
Най-известен сред футболистите е безспорно капитанът на английския национален отбор Дейвид Бекъм със своите шест татуировки: имената на трите му деца (Бруклин, Ромео и Крус) и на съпругата му Виктория на мишниците, послание на езика хинди и крилат кръст на врата. 
Под името на Виктория е татуирана фраза на латински "At Amem et Foveam", която означава "Тези, които обичам и обожавам". На ръката си Бекъм е татуирал и своя любим номер 7 (когато бе в Манчестър Юнайтед и е в английския национален отбор) с римски цифри "Vтт", заобиколен от латинския израз "Perfectio in Spirotu".
"По този начин аз нося децата си не само в сърцето си, когато не съм си у дома, обяснява Дейвид Бекъм своите татуировки. Аз имам и ангел-хранител (крилатият кръст на врата - б. на пр), който се грижи за децата ми. Моят баща имаше три татуировки и аз мислех за тези неща още когато бях малък".
Аржентинският полузащитник Лучо Гонсалес носи по тялото си десет странни татуировки, като се почне от автограф на Диего Марадона и се стигне до името на съпругата му (Памела) и идеограма на китайски език, минавайки през молитва, татуирана на левия му крак, и Исус на десния крак, без да се забравят инициалите на семейството му.
Аржентинският защитник Фабрисио Колочини също е татуирал имената на членовете на своето семейство, включително и на починалата си майка, чийто образ е изрисуван на гърдите му в близост до сърцето. Левият защитник на испанците Серхио Рамос е написал имената на своите родители на китките си, а един огромен вампир декорира гърба му.
Неговият сънародник Фернандо Торес, явно подражавайки на Дейвид Бекъм, е изписал фраза на индийски език на мишницата си. Семейството, религията: бразилският нападател Адриано има цяло послание по дължината на дясната си ръка, молитвата е: "Христос живее с мен, Христос е с мен, аз нося Христос в себе си, никой нищо не може да ми направи".
Сръбският нападател Матея Кежман пък просто е татуирал Исус Христос на дясната си мишница. Мотивите по кожата на английския нападател Уейн Руни са по-оригинални: келтски кръст и думата " then" (тогава) на гърба. Приятел на Руни пък си е татуирал "ОК" на гърба си и когато двамата близки "авери" се съблекат и доближат гърбовете си, се появява фразата "ОК, then" (добре, тогава).
Еквадорецът Иван "Сайдърмен" Кавиедес е татуирал на дясната си ръка предупреждение на английски език: "Ако вие не ме познавате, не ме съдете". Капитанът на украинците Андрий Шевченко разхожда един дракон на рамото си, а на корема на шведския полузащитник Фреди Люнгберг си почива един тигър. . .
www.nushostattoo.com
