Блогрол
Всичко за татуировки, бодиарт, пиърсинг и модификации върху човешко тяло...
Постинги в блога от 09.12.2009 г.
09.12.2009 14:46 -
Пиърсинг – култ или безумие?
Пиърсинг за някои е начин да изразят себе си, за други сексуален фетиш, за трети – проява на безумие. От миналото до днес пиърсингът се възприема различно. Терминът пиърсинг (от англ. - pierce) означава продупчване, пробождане, пронизване.
Пиърсингът има достатъчно почитатели, за да може да бъде определен като субкултура със свои история, характеристики, ценности и поведение.
Пиърсинг – история
Историята на пиърсинга започва от обичайното място – Древен Египет. Там са открити останки на мумифицирани тела с различни продупчвания на над 5000 години.
При египтяните имало йерархия в поставянето на пиърсинг – само фараонът имал право да носи обица на пъпа, а по-заможните сред тях ходели със златни халки, за да демонстрират високия си статус. Бедуините и номадите също подчертавали красотата и богатството си чрез пиърсинги, а сведения за това има дори в Стария завет на Библията.
Древните римляни прибягвали до пиърсинга не само от суета, а и за да демонстрират мъжественост и надмощие над противника при сражения. Затова пробивали зърната на гърдите си.Дори Юлий Цезар бил с пробити зърна, като знак на съпричастност към своите легиони. Гладиаторите - роби в Древен Рим имали генитален пиърсинг (чрез халка и ремък половите им органи били прикрепяни към тялото), за да са защитени в боя, а и господарят им да има контрол върху създаването на поколения от своите роби.
По същото време ацтеките, маите и някои американски индиански племена пробивали езиците си, като религиозен ритуал и носните си прегради за придобиване на по-свирепо излъчване пред враговете им.
През Средновековието пиърсингът е заклеймен от църквата и интересът към него спира. Ренесансът го възражда отново, като част от модните влечения на аристократите.
По време на сдържаната Викторианска епоха пиърсингът продължава да се прилага често, но почитателите му крият пристрастията си по продупчванията на тялото.
Пуританите успяват да отхвърлят обичая да се носят обици до 60-те години на миналия век. Тогава американските хипита, пленени от културата на Индия, започват да изразяват свободата си чрез различни пиърсинги по тялото.
От 90-те години насам пиърсингът става особено популярен сред звездите от световния шоубизнес, младежите и всички, които искат да изразят себе си по специфичен начин.
Видове пиърсинг
По принцип може да бъде направен пиърсинг по всички свободни места на тялото, въпреки че това не е препоръчително от хигиенна и здравословна гледна точка.
И все пак най-често продупчвани са ушите. На повечето момиченца им пробиват ушите като малки и манипулацията е на пръв поглед безобидна. Зависи от вида на пиърсинга, защото има голямо разнообразие, в зависимост от това в коя част на ухото се поставя: tragus, anti-tragus, orbital, rook, snug и т.н.
Най-безболезненият пиърсинг е този на езика. Пробитият език заздравява много бързо, но проблемът при него е, че се губят част от вкусовите качества.
Обицата на носа се нарича nostril, а когато преминава през средата му – septum. Много популярен сред момичетата е пиърсингът на пъпа, с който се чувстват по-секси. Само че там раната заздравява бавно и не рядко се получават инфекции.
Устните и веждите също са често пробивани. А пиърсингите на зърната на гърдите и на интимните части засилват сексуалната възбуда. Има и по-нестандартни места по тялото за пробиване като зъбите, очите и др.
Пиърсинг култНай-запалените почитатели на пиърсинга издигат в култ тази своя мания.
Чувстват се по-красиви, по-модерни, по-секси и по-свободни със заветните обици по тялото си. Желанието да принадлежат към определена социална група също наклонява везните в полза на поставянето на пиърсинг.
Пиърсинг безумие
Когато манията по пиърсинга напълно излезе извън контрол, феновете са готови на всичко, за да се интегрират към пиърсинг общността.
Обикновените обици на ушите или носа не вършат никаква работа. Трябват повече и повече продупчвания на нестандартни места по тялото, които да шокират околните.
Дупките също трябва да са възможно най-широки. Следващото ниво на зависимост е, когато пристрастените започнат сами да си продупчват различни части от тялото, което може да има ужасяващи последствия за здравето.
Дори манията ви по пиърсинга да е в напълно разумни граници, внимателно избирайте студиото, в което ще ви поставят мечтаната обица.
Доверявайте се само на доказани специалисти, за да не си докарате някоя инфекция или да засегнете важен нерв.
09.12.2009 14:30 -
Премахване на татуировки (видео)
Почти една пета от хората, притежаващи татуировки, желаят да ги отстранят.
За да не срещат проблеми с това, дерматолозите съветват да се посещават лицензирани студиа за татуировки, както и да се подбират по-изчистени фигури.
Друга препоръка е те да се правят на места от тялото, които могат да се покрият с дреха. Някои необичайни локализации или с такива с нежна кожа е по-вероятно да останат с белези след премахването на татуировка. Специалисти от Мичигански университет предупреждават още:
- Лазерните технологии заличават татуировките без видими белези
- премахването е по-скъпо и отнема повече време и нерви
- някои области като глезен, ръката, пръстите създават по-големи трудности при отстраняването на татуировка
- колкото по-малко са цветовете толкова по-леко е премахването
- тъмните цветове създават повече затруднения
Отстраняването на татуировка освен чрез споменатия лазер, може да се постигне още чрез дермоабразия или хирургическа ексцизия.
09.12.2009 14:18 -
Ваксинация чрез татуировка?!
В експериментални условия при работа с мишки, в Германия бе установено, че татуирането е много по-удачен способ за въвеждане на ДНК ваксина от стандартните инжекционни форми. Стимулирането на имунната система чрез ДНК фрагменти е перспективен способ за създаването на надеждни ваксини срещу широк спекър от заболявания - от грипа до рака.
Въвеждането на материала чрез татуриане би имал и комерсиален момент. Така или иначе повече хора се очаква да си поставят ваксината, обяснява Мартин Мюлер от Института за Ракови заболявания в Хайделберг.
Той и колегите му са татуирали ваксини на мишки, съдържащи фрагмент от Човешки папилома вирус, без мастило. установява се 16 пъти по-висока концентрация на антителата, спрямо тази, постигната чрез трикратно мускулно инжектиране. ефектът се отдава на дразненето и възпалението, което вибриращата игла предизвиква. Така повече клетки на имунната система комуникират с антигена. Макар и по-болезнена, манипулацията е много по-ефективна.
Засега ДНК-ваксините са с ограничена употреба, но не малко фармацевтични компании работят по тяхното развитие. Предвижда се тяхното приложение да се насочи към злокачествени заболявания, където болката ще се изтърпи в името на добрата прогноза.
Търсене
