Блогрол
Всичко за татуировки, бодиарт, пиърсинг и модификации върху човешко тяло...
Постинги в блога от 03.04.2007 г.
03.04.2007 11:45 -
Tattoo Scarification 18+ - nushostattoo.com
Tattoo Scarification - не се препоръчва за лица със слаба психика, съдържа кървави моменти. МОЛЯ НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ !!!
www.nushostattoo.com
www.nushostattoo.com
03.04.2007 11:35 -
Татуировка ли? Какво е това? част I От Богдан Русев
Всеки иска да има татуировка. Осъзнаването на този факт минава през дъвките Tattoo Mania с временните лепенки на котвички и русалки, които си купувах с ревностно упорство, въпреки че останалите деца в трети клас събираха Турбо; през култа към японската анимация, където ако нямаш татуировка, все едно си гол, че и смешен; до простичката мисъл, която ме осени наскоро: татуировка = секс.
Точно както при пиърсинга и наркотиците, болката и риска са цената, която плащаш за собственото си освобождаване. Възможността нагледно да покажеш на тялото си, че си е твое и можеш да си правиш с него каквото поискаш - преди последиците да са ти натрили носа. Свободата, която - грубо, но точно казано - те прави по-готин.
Крачката от желанието до решението е доста мъничка за отделния човек, а за човечеството пък изобщо няма значение. Татуировките не са чак толкова скъпи, а във всеки голям град вече има по едно основно студио и едно по-малко, което се явява ъндърграунд-конкуренция.
Студиото обикновено се намира в гараж или апартамент в стара кооперация. Коридорът, който води към него, е покрит с олющена мазилка и не особено качествени графити с маркер. Самото студио в първия момент ти се струва абсолютен лисичарник [защото и художникът, и клиентите пушат като комини], но скоро започваш да различаваш подробностите: приглушено осветление с една-единствена ярка крушка над работната маса, плакати на татуирани рокерки с розови бански и големи цици, ниско диванче и масичка за кафе, покрита с алпийски релеф от специализирани списания и каталози за татуировки.
Татуировчикът носи бели гумени ръкавици и работи с нещо като зъболекарска машинка по болезнено бялата кожа на клиента [освен ако не случиш на негър, де]. Клиентът гърчи лице от болка. [Това всъщност е театър за новаците като теб, защото изобщо не боли - но ти няма как да го знаеш, нали?] Над всичко това се стеле плътна, воняща завеса от тежък рок. И мирише. Съвсеееем лекичко, но мирише - на кожа, пот и кръв.
Първото препятствие по пътя към татуирането е да се откажеш точно в този момент с извинението, че всъщност търсиш магазина за клубни якенца и си объркал входа. Изкушението е огромно. Можеш да излезеш на светлата, свежа улица и дълбоко да поемеш от градския въздух с аромат на бензин и дюнери, а после да отидеш да пиеш кафе и да забравиш за цялата история. [При това ще ти остане една съвсем прилична сума за пазаруване.] Но няма смисъл. Честно. Веднъж достигнал дотук, можеш единствено да отлагаш, със седмици или месеци, а после отново ще се върнеш в студиото и ще излезе тъпо.
Знаеш, че го искаш. От теб се изисква единствено да направиш и последната крачка - тази към ниското диванче до масичката със списания. И вече си част от традицията, стара колкото човечеството.
www.nushostattoo.com
Точно както при пиърсинга и наркотиците, болката и риска са цената, която плащаш за собственото си освобождаване. Възможността нагледно да покажеш на тялото си, че си е твое и можеш да си правиш с него каквото поискаш - преди последиците да са ти натрили носа. Свободата, която - грубо, но точно казано - те прави по-готин.
Крачката от желанието до решението е доста мъничка за отделния човек, а за човечеството пък изобщо няма значение. Татуировките не са чак толкова скъпи, а във всеки голям град вече има по едно основно студио и едно по-малко, което се явява ъндърграунд-конкуренция.
Студиото обикновено се намира в гараж или апартамент в стара кооперация. Коридорът, който води към него, е покрит с олющена мазилка и не особено качествени графити с маркер. Самото студио в първия момент ти се струва абсолютен лисичарник [защото и художникът, и клиентите пушат като комини], но скоро започваш да различаваш подробностите: приглушено осветление с една-единствена ярка крушка над работната маса, плакати на татуирани рокерки с розови бански и големи цици, ниско диванче и масичка за кафе, покрита с алпийски релеф от специализирани списания и каталози за татуировки.
Татуировчикът носи бели гумени ръкавици и работи с нещо като зъболекарска машинка по болезнено бялата кожа на клиента [освен ако не случиш на негър, де]. Клиентът гърчи лице от болка. [Това всъщност е театър за новаците като теб, защото изобщо не боли - но ти няма как да го знаеш, нали?] Над всичко това се стеле плътна, воняща завеса от тежък рок. И мирише. Съвсеееем лекичко, но мирише - на кожа, пот и кръв.
Първото препятствие по пътя към татуирането е да се откажеш точно в този момент с извинението, че всъщност търсиш магазина за клубни якенца и си объркал входа. Изкушението е огромно. Можеш да излезеш на светлата, свежа улица и дълбоко да поемеш от градския въздух с аромат на бензин и дюнери, а после да отидеш да пиеш кафе и да забравиш за цялата история. [При това ще ти остане една съвсем прилична сума за пазаруване.] Но няма смисъл. Честно. Веднъж достигнал дотук, можеш единствено да отлагаш, със седмици или месеци, а после отново ще се върнеш в студиото и ще излезе тъпо.
Знаеш, че го искаш. От теб се изисква единствено да направиш и последната крачка - тази към ниското диванче до масичката със списания. И вече си част от традицията, стара колкото човечеството.
www.nushostattoo.com
Търсене
