Блогрол
Всичко за татуировки, бодиарт, пиърсинг и модификации върху човешко тяло...
Постинги в блога от 05.04.2007 г.
05.04.2007 12:03 -
Честит Ви Велики Четвъртък - nushostattoo.com
Честит Велики Четвъртък на всички блогъри в blog.bg
Тези тату яйца са специално за Вас :)
от екипът на www.nushostattoo.com
Тези тату яйца са специално за Вас :)
от екипът на www.nushostattoo.com
05.04.2007 11:34 -
Eyebrow Piercing - Пробиване На Вежда - nushostattoo.com
05.04.2007 11:28 -
Татуировка ли? Какво е това? част II От Богдан Русев
Най-популярната теория твърди, че древните египтяни са познавали изкуството на татуировката 4000 години преди Христа. Разбира се, изкопаните глинени статуетки с изображения на хора, които се режат един друг и си наливат нещо в раните, могат да се тълкуват по всякакви начини - но е сигурно, че по времето на голямата експанзия на Египет 2000 години по-късно някои от съседните народи са приели както умението да правят татуировки, така и нужния инструментариум за това. Енергичният и агресивен народ на айнурите, който прекосява цяла Азия и накрая се установява в Япония, вече свързва татуирането с мистичните си възгледи за движещите сили в света; японските майстори на татуировката Хори приемат техническите умения, но решават да се разделят с мистицизма и възприемат рисуването по тялото като чисто приложна дисциплина. Вероятно точно заради това, Хори си остават ненадминати по финес на дизайна и умело полагане на цветовете, с които създават почти 3-D ефект.
Заедно с ред по-неприятни практики като лова на роби и човекоядството, татуировката прекосява Тихия океан към топлите ширини и превзема Полинезия. Полинезийците, от своя страна, продължават експанзията си на юг и достигат до Нова Зеландия, където възниква специфичният маорски стил Моко, смятан от втората по популярност теория за истинският първообраз на татуирането.
Горе-долу по същото време келтските племена, които описват прословутата си емиграционна спирала по часовниковата стрелка през цялата територия на Европа, забърсват Гърция и отнасят както голяма част от митологията си, така и повишен интерес към трайното рисуване по тялото. ( Гърция отдавна използва татуировките като таен белег за шпиони, докато в Рим тази привилегия имат само робите и затворниците - вероятно прототип на бар-кода. )
Келтите в крайна сметка се заселват на Британските острови и изкуството на татуирането процъфтява в ранното Средновековие въпреки решението на Никейския събор от 787, което официално го забранява като работа на Нечестивия. ( Доказателството са няколко тенденциозно подбрани цитата от Стария завет - въпреки че пак там, според някои тълкуватели, черно на бяло пише как Моисей е заимствал татуирането от египтяните и го е въвел след последователите си. ) Една хроника разказва за храбрия крал Харолд, паднал убит на бойното поле от удар с боздуган, който напълно обезобразил лицето му - но тялото му било идентифицирано по татуираното на гърдите му име "Едит". ( Между другото, това не е било името на кралицата :)
След норманското нашествие от 1066 татуирането окончателно изпада до положението на дивашка практика и остава там чак до Просвещението. Основният проводник на анти-тату манията е Католическата църква, въпреки че отделни вероизповедания ( коптското християнство, например ) одобряват татуирането на свещениците си.
Думата "тату" е донесена в Европа от капитан Кук след пътешествието му до Таити през 1771. Практиката на тихоокеанските туземци да правят трайни рисунки по телата си е позната и преди това ( някои особено колоритни екземпляри просто биват отвличани и се превръщат в гвоздея на програмата по пътуващите панаири в Европа ), но Кук за пръв път я нарича с истинското й име: "tattaw", идващо от корена "ta" ( нанасям удар ).
Своеобразният Ренесанс на татуировката логично започва от моряците, които пътуват до Тихия океан и Далечния изток, и скоро в европейските пристанища вече работят самоуки майстори. И все пак, за първият професионален художник на татуировки се смята Мартин Хилдебранд, германски емигрант в Америка, който пристига в Бостън през 1846. Бизнесът му процъфтява по време на Гражданската война, когато Хилдебранд свободно прекосява фронта и работи както за войниците на Севера, така и за Конфедерацията.
През 1862 татуировката получава силен PR-тласък, когато крал Едуард VII посещава Йерусалим и се връща оттам с пресни рисунки. За броени месеци кралските дворове на повечето европейски страни вече бъкат от татуирани благородници.
Един от най-важните художници в модерната история на татуировката е Сейлър Джери, наричан "Сезан на татуировката", който работи през 1960те и съчетава традиционния евро-американски дизайн с японски и китайски стилове. Творческият сблъсък между поп-културата на Запада ( все повече олицетворявана от САЩ ) и Далечния Изток ( Китай, Япония и Полинезия ) продължава да задава тенденциите в модерната татуировка.
Първата конвенция на художниците-татуисти е проведена през януари 1976 в Хюстън и на нея присъстват някои от хората, които и до днес оказват влияние на това изкуство. Един от тях, Ед Харди, основава култовото списание Tattootime и за корицата на първия му брой прави дизайн на змия в японски стил, навита около и през маорски орнаменти. Харди нарича произведението си "tribal" и на практика създава най-популярния жанр през последните две десетилетия.
Над 60% от днешните татуировки са трайбъли, но според самия Харди дори тази мода ще отмине. "Когато едно време при мен идваха морските пехотинци, те гледаха снимките на трайбъл-татуировки по стените и се хилеха. А после си правеха рисунки на Том и Джери или Бегача. Сега хората си мислят, че трайбълите са едва ли не по-готини, защото не изобразяват и не значат нищо конкретно - но това не може да продължи вечно."
www.nushostattoo.com
Заедно с ред по-неприятни практики като лова на роби и човекоядството, татуировката прекосява Тихия океан към топлите ширини и превзема Полинезия. Полинезийците, от своя страна, продължават експанзията си на юг и достигат до Нова Зеландия, където възниква специфичният маорски стил Моко, смятан от втората по популярност теория за истинският първообраз на татуирането.
Горе-долу по същото време келтските племена, които описват прословутата си емиграционна спирала по часовниковата стрелка през цялата територия на Европа, забърсват Гърция и отнасят както голяма част от митологията си, така и повишен интерес към трайното рисуване по тялото. ( Гърция отдавна използва татуировките като таен белег за шпиони, докато в Рим тази привилегия имат само робите и затворниците - вероятно прототип на бар-кода. )
Келтите в крайна сметка се заселват на Британските острови и изкуството на татуирането процъфтява в ранното Средновековие въпреки решението на Никейския събор от 787, което официално го забранява като работа на Нечестивия. ( Доказателството са няколко тенденциозно подбрани цитата от Стария завет - въпреки че пак там, според някои тълкуватели, черно на бяло пише как Моисей е заимствал татуирането от египтяните и го е въвел след последователите си. ) Една хроника разказва за храбрия крал Харолд, паднал убит на бойното поле от удар с боздуган, който напълно обезобразил лицето му - но тялото му било идентифицирано по татуираното на гърдите му име "Едит". ( Между другото, това не е било името на кралицата :)
След норманското нашествие от 1066 татуирането окончателно изпада до положението на дивашка практика и остава там чак до Просвещението. Основният проводник на анти-тату манията е Католическата църква, въпреки че отделни вероизповедания ( коптското християнство, например ) одобряват татуирането на свещениците си.
Думата "тату" е донесена в Европа от капитан Кук след пътешествието му до Таити през 1771. Практиката на тихоокеанските туземци да правят трайни рисунки по телата си е позната и преди това ( някои особено колоритни екземпляри просто биват отвличани и се превръщат в гвоздея на програмата по пътуващите панаири в Европа ), но Кук за пръв път я нарича с истинското й име: "tattaw", идващо от корена "ta" ( нанасям удар ).
Своеобразният Ренесанс на татуировката логично започва от моряците, които пътуват до Тихия океан и Далечния изток, и скоро в европейските пристанища вече работят самоуки майстори. И все пак, за първият професионален художник на татуировки се смята Мартин Хилдебранд, германски емигрант в Америка, който пристига в Бостън през 1846. Бизнесът му процъфтява по време на Гражданската война, когато Хилдебранд свободно прекосява фронта и работи както за войниците на Севера, така и за Конфедерацията.
През 1862 татуировката получава силен PR-тласък, когато крал Едуард VII посещава Йерусалим и се връща оттам с пресни рисунки. За броени месеци кралските дворове на повечето европейски страни вече бъкат от татуирани благородници.
Един от най-важните художници в модерната история на татуировката е Сейлър Джери, наричан "Сезан на татуировката", който работи през 1960те и съчетава традиционния евро-американски дизайн с японски и китайски стилове. Творческият сблъсък между поп-културата на Запада ( все повече олицетворявана от САЩ ) и Далечния Изток ( Китай, Япония и Полинезия ) продължава да задава тенденциите в модерната татуировка.
Първата конвенция на художниците-татуисти е проведена през януари 1976 в Хюстън и на нея присъстват някои от хората, които и до днес оказват влияние на това изкуство. Един от тях, Ед Харди, основава култовото списание Tattootime и за корицата на първия му брой прави дизайн на змия в японски стил, навита около и през маорски орнаменти. Харди нарича произведението си "tribal" и на практика създава най-популярния жанр през последните две десетилетия.
Над 60% от днешните татуировки са трайбъли, но според самия Харди дори тази мода ще отмине. "Когато едно време при мен идваха морските пехотинци, те гледаха снимките на трайбъл-татуировки по стените и се хилеха. А после си правеха рисунки на Том и Джери или Бегача. Сега хората си мислят, че трайбълите са едва ли не по-готини, защото не изобразяват и не значат нищо конкретно - но това не може да продължи вечно."
www.nushostattoo.com
Търсене
