Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2006 19:13 - Пътища към възхода
Автор: coffin Категория: Други   
Прочетен: 7313 Коментари: 0 Гласове:
0



Животът е като едно растение - живее от корена си. Истинското му съществувание е невидимо, скрито в неговото коренище. Това, което се подава над земята, трае едно лято, една пролет, една есен, един миг дори, след което увяхва - мимолетно видение. Не е ли мимолетно и постигането на една цел? Не е ли по-сладка мъката, която изживяваш, борейки се за една идея, отколкото удовлетворението да я видиш осъществена? Когато мислим за нестихващия възход и упадък на живота на цивилизацията, не можем да избегнем впечатлението за абсолютното небитие. И все пак остава чувството, че нещо пулсира под вечното течение. Цветчето увяхва, но коренът остава...

Не е важна целта, а е важен пътят, по който ще я достигнеш. Пътища много - едни са трудни, други - лесни, много от тях водят за никъде. Човек сам трябва да избере кой път ще поеме. Целта се осмисля само тогава, когато вървейки към нея, достигаш себепознание, опит и трупаш качества, духовно израстване, мъдрост, интелект. Тогава целта си заслужава. Лесният път е най-сладък, но не носи удовлетворение. Когато няма макар и минимално усилие, макар и капчица трудност, нима си постигнал нещо? Възходът е изкачване нагоре, издигане, а къде е то, когато не се сблъскаш с нито една трудност и не използваш уменията и познанията си... Падението е много близо до възхода, само на една крачка. Особено ако по пътя използваш средства, които като воденичен камък ще те завлекат за миг на дъното. Но някои хора не го осъзнават навреме. Например част от политиците ни. Как се правят у нас избори? Не е нужно да се обръщаме към Алеко Константинов. Използват се какви ли не средства, удари над и под кръста, изливат се купища помия с една цел - победа. Казват, че целта оправдава средствата. Но самата цел нещо “намирисва” на гнило. Удовлетворение, развитие няма! Това не може да се нарече възход, пътят води надолу, под достойнството на всеки здравомислещ човек. Затова в спорта има един термин - Fair play, честна игра. Възходът се постига с много труд, много разочарования, куп лишения, но накрая идва сладката болка - когато се изправиш на стълбицата и чуеш националния химн, и сълзите сами тръгват да се стичат по лицето ти, защото знаеш, че всичко си направил сам. Изградил си качества, опознал си себе си, преодолял си непреодолими трудности, падал си и си ставал, но целта си е заслужавала. И ти нито за миг не си съжалил за мъките и препятствията, пред които си се изправял. А ако все пак не стигнеш върха, а някой друг се изправи на челното място, с достойнство му стискаш ръката, защото той е по-добрият... до следващия път. Когато ти ще опиташ да докажеш пак себе си, ще тръгнеш пак по каменистата пътека към възхода - пък бил той и само морален, само духовен. Наградата, потупването по рамото, похвалите - те са видимата страна при постигането на желаната цел. Но завинаги остава коренището - това, което си доусъвършенствал, доизградил, опознал, усъвършенствал у себе си, то е завинаги. И ти си нов човек - по-мъдър, по-знаещ, по-можещ. Докато вдигнеш летвата по-нагоре...




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: coffin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 67951
Постинги: 51
Коментари: 34
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол