Загубя ли се, търся се в очите ти.

Потъвам бавно. Стигам до сърцето.

Пречистена и жива, там политам -

светът танцува тръпно във ръцете ми.

Ограбят ли ме, в теб се приютявам...

Като дете на рамото ти плача.

Ти с нежна обич караш ме да вярвам,

че в този свят се случват чудесата.

Когато ме боли, пак тебе търся

за глътка сила, дадена без думи.

Виновно доближавам те, на пръсти,

и с поглед те докосвам, мой любими.

Затуй бъди! Теб трябва да те има!

Ти сводът си на моето небе,

светът красив, лъчът в студена зима,

звездите в мрака, моите криле.