Небрежно унила подавам ръка, 
 на своята нова изгора!
 Този тандем ми е вързан така,
 че се чувствам птица в простора!

 Копринена нишка ни свързва сега, 
 но груби възли по нея раняват!
 В живота се случва и това, 
 непознати цветя да даряват!

 Илюзията може пак да вини,
 чужди роли с познати реплики!
 Само тъгата се моли от зори,
 да простим своите прилики!

Чудесно е, поздрави!

Благодаря :)