През изминалите няколко години бодипиърсингът стана доста популярен. Навсякъде се виждат хора с пробити уши, устни, ноздри, вежди. Слагат се обици и всякакви висулки на пъпа, езика, бузите или дори... Но дали е безопасно това удоволствие ? И за какво трябва да бъдете осведомени, ако наистина решите да станете модерни.
Какво е бодипиърсинг
Точно преведено от английски означава “пронизване на тялото”, т.е. пробиване на кожата с игла на определено място и поставяне на бижу. Ушите, ноздрите и пъпа са най популярните за пиърсинг.
Как се прави пиърсинг
Когато решите да си поставите бижу по този начин, трябва да отидете в специален салон при специалист. Мястото за пробиване, което ще изберете, се почиства и дезинфекцира, за да се предпази от бактерии и микроорганизми. След това кожата се пробива с много остра, чиста игла и бижуто се поставя.
Човекът, извършващ пиърсинга, изхвърля иглата в специален контейнер, така че да няма никакъв риск от инфекция. Отново почиства пробитото място и проверява дали обицата е добре поставена. Би трябвало да посетите салона още веднъж след време, за да проверите дали раната зараства правилно.
Мерки преди пиърсинга
Първо проучете къде има салони за пиърсинг и ако сте под 18, поискайте разрешение от родителите. Така ще сведете до минимум рискът от инфекции и други усложнения - определени места на тялото могат да причинят повече проблеми, отколкото общата инфекция. Обикновено усложнения има в устата и носа заради милионите бактерии, които живеят там. Езикът с обица може да повреди зъбите и венците след време, а също и бузата.
Проучванията показват, че хората с
определени сърдечни заболявания са по-застрашени от развиване на инфекция на сърцето след пиърсинг. Ако вие имате алергия, диабет, кожни болести, слаба имунна система или някакви инфекции, или ако сте бременни – посъветвайте се с вашия доктор. Не прибързвайте и вземете всички предпазни мерки.
Направете си имунизации
Непременно се имунизирайте против хепатит и тетанус. Ако видите, че пробитото място се зачервява, гнои или кърви, отидете при вашия лекар, за да получите медицинска помощ. Важно е също да си прегледате зъбите и венците преди да си поставите обици на бузите или езика.
Прегледайте документите на студиото
Пиърсингът не се прави навсякъде, както татуировките, затова трябва разрешително. Така че бъдете бдителни относно стерилността на помещението. Наблюдавайте дали оператора си мие ръцете с дезинфекциращ сапун, слага нови ръкавици за еднократна употреба или стерилизира иглата на пистолета за пробиване. Така ще се предпазите от инфекции или други опасности за здравето. Не се страхувайте да питате за каквото и да било. Здравето ви е по-важно!
Информирайте се за бижутата
Добра идея е да питате за състава на материала, от който са направени бижутата, които ще си поставяте. Някои хора имат алергични реакции към определени видове метали. Затова не е зле да си направите алергичен тест. Ето някои нетоксични метали, които могат да се използват за пиърсинг: хирургическа стомана, 14 или 18-каратово злато, ниобий, титан, платина.
Здравни рискове
Ако всичко е О.К., вие трябва да се чувствате добре след пиърсинга с изключение на някои временни симптоми като лека болка, подуване в третираната област и по-обилно слюнкоотделяне, ако е пробит езикът. Следете обаче да не се получат други усложнения: хронична инфекция, неконтролируемо или продължително кървене, белези, хепатит B и C, тетанус, кожна алергия към метала, който е използван; абсцеси или изгаряния (гной под пробитата кожа), възпаление или засягане на някой нерв.
www.nushostattoo.com
През цялата история и праистория на човечеството, простираща се хиляди години назад, умишлено сме оставяли трайни следи върху кожата си. Причините са безброй: ритуали на прехода, предпазване от зло, израз на принадлежност към дадена група, доказателство за социално положение или богатство, лечение, разкрасяване, спомен и дори гаранция за преминаване в отвъдния живот. В основата на всичко това стои негласното разбиране, че татуировките имат определено значение. Понякога то е общо, както в случая с желанието за красота и привлекателност, друг път е специфично, например демонстрирането на семейна принадлежност. И в двата случая обаче татуровките са изразни форми.
В различните държави по света съществуват най-разнообразни форми на татуиране. Мотиви, цветове, инструменти, обстоятелства и значения се променят според страната и човека. По-близкото изучаване и по-задълбоченото изследване на детайлите в този обичай разкриват наличието на огромно разнообразие. В същото време обаче татуировките могат да бъдат видяни и от разстоянието на отминалото време и натрупаните сведения в историята на татуирането и етнографията. При една по-отдалечена гледна точка изпъкват доста поразителни прилики и модели както във времето, така и в пространството, а това говори за наличието на обща, дори изначалана практика. Разбира се, не всичко във вселената на татуировките подлежи на дълбок анализ или е изпълнено със значение. В действителност може никога да не разберем какво е означавало или означава татуирането за някои народи и техните култури. Дори днес има толкова особени или лични изображения, които не могат да бъдат обяснени.
Освен това някои хора просто не придават символично значение на татуировките си, няма и защо да го правят. Въпреки това повечето народи и култури по ред причини влагат в рисунките върху кожата по-дълбок смисъл. Татуировките могат да бъдат външен белег за вътрешно преобразяване, да привличат щастието или да са израз на вярност, любов, а понякога дори и омраза. Те могат да бъдат причудливи, иронични или да напомнят както за тъжни, така и окуражаващи събития. Изпълнени със съдържание, те често са богати на символи, дават поглед към нашето общо и различно минало и към цялата гама от емоции и преживявания, които ни подтикват да продължаваме напред.
За съжаление не знаем нито къде, нито кога е възникнало татуирането, защото археологическите и историческите сведения за повечето форми на рисуване върху тялото са непълни. Въпреки че скелетите могат да се превърнта във вкаменелости и да се запазят в продължение на десетки и хиляди години, човешката кожа се съхранява само ако умишлено или случайно е била мумифицирана. Като имаме предвид простата техника и широко разпространените доказателства по всички краища на света, вероятно тази ритуална практика се е развивала независимо, и то по различно време на различните места. Знаем също така, че в някои части на света, тя се е разпространявала сред народи, живеещи в съседство.
Най-ранните сведения за татуирането са и най-неясни. По време на археологически разкопки в Европа са открити артефакти, датиращи от късния палеолит (38 000 - 10 000 пр. н . е.), които приличат на дупчещи инструменти и лули с пигмент. Острите игли от кост, които вероятно са служели за дупчене на кожата, може да са се използвали и като шило. До костените сечива са открити глинени и каменни фигури с издълбани по тях рисунки, които най-вероятно представляват татуировки. Не е изключено сечивата да са били използвани и за направата на самите фигури. Но като се вземе предвид художествения стил и достиженията, характерни за палеолита (например прочутите скални рисунки в пещерата Ласко), и древните корени на татуирането в различни краища на света, има всички основания да се предположи, че хората през епохата на палеолита са се татуирали. Татуираните мумии предоставят най-ранните конкретни доказателства за наличието на татуировки. Те са открити в различни части на света - от Нубия до Перу. Най-забележителните татуирани мумии са добили известност не само заради татуировките си, но и заради необичайните обстоятелства, при които са били открити. Може би най-прочута е мумията на бронзовия човек, известен повече като Оци - кръстен на ледника в Алпите, където бил открит.По време на 21 -та династия (2160 -1994 пр. н. е) в Египет живяла жена на име Амонет, жрица на богинята Хатор в Тива, която била татуирана с точки, подредени в успоредни линии. Някои от тези татуировки са по горната част на ръцете, но повечето са направени по корема, в извити и елипсовидни линии под пъпа - рисунък, смятан за проява на чувственост.
Някои от най-интересните татуирани мумии датират от желязната ера в Сибир и са част от културата на Пазириките - номадско племе от конници, ловци и воини, което живеело в степните райони през VI-II век пр. н. е. Открит е мъж, най-вероятно вожд, придружен от пищни погребални дарове. Той е богато и изкусно татуиран с фигури на различни фантастични и реални животни като овни, сърни и риби. Някои кръгови татуировки по гръбнака странно напомнят на тези на Оци и не е изключено да имат терапевтичен характер. Подобно погребение на млада жена от същото племе е открито на Сибирското плато. Тя също е придружена от изкусно измайсторени богати дарове, като ръцете й са татуирани с подобни фигури. Разнообразните фигури в тези няколко ранни примера само намекват за огромния брой татуировки, които се срещат днес. Предназначението на татуировките, макар и неизвестно, вероятно е било различно. Но поне в някои от тях е скрита дълбока символика. Най-ранните татуировки, запазени върху човешка кожа, представляват абстрактни фигури, съставени от точки и чертички, като първите реалистични изображения са на животни. Вероятно не е съвпадение, че татуировките с образ на животни и до днес са най-популярни. В по-ново време можем да проследим развитието на татуирането в почти всички краища на света. Една от най-ранните срещи на Западната култура с татуировките се състои в Полинезия.
Според речника на Мериам-Уебстър думата татуировка - със значение на цветно изображение върху кожата, навлиза в английския език през 1777 година. Въпреки че произходът й остава неясен, бихме могли да проследим вероятния източник. От записките на капитан Джеймс Кук, останали от експедицията му до южните части на Тихия океан, знаем, че е имало таитянска дума "татау", която означавала "бележа". Думата "татуировка" обаче е съществувала 150 години преди Кук и неговото пътешествие. Интересното е, че първоначално тя е означавала бързо ритмично потропване и терминът се е използвал от военните, а също и от Кук и неговия екипаж в смисъл на сигнал за обяд. Съвпадението е породено от факта, че при правенето на татуировки се чувало бързо почукване, тъй като островитяните удряли иглите с пръчка, за да вкарат мастилото под кожата. Въпреки че таитяните го наричали "татау" и Кук го изписал по същия начин, вероятно по-късно той и хората му заместили термина със сходна по звучене дума от собственото им ежедневие. От времето на ранните морски пътешествия до ден-днешен обичайната практика на татуиране в Полинезия впечатлява западните хора, и то съвсем основателно. Татуировки се правят на повечето от островните групи в южната част на Тихия океан. На Хаваите, Маркизките острови, Самоа, Борнео, Нова Зеландия, Маршалските острови, Хаити, Меланезия, Микронезия, Великденските острови, Фиджи, Тонга и къде ли още не, татуирането е достигнало изключителни висоти, като чрез него се разпространяват много общи черти между различните култури.
В някои части на света все още се правят традиционни татуировки. Непал, Северна Африка, Индия и Йерусалим са местата, в които са открити и съхранени подобни образци. В Непал хиндуистките божества са неизменна тема заедно с птиците и цветята. В района на Гуджарат, Северозападна Индия, татуировките представляват типични комбинации от точки и символи, оформящи изображения, които имат за цел да осигурят плодовитост, да пазят от лоши очи и да защитават от всякакви злини. Въпреки че коптите са съсредоточени в една предимно мюсюлманска държава, каквато е Египет, коптска общност има и в Йерусалим, където се пази и една стара традиция - поклонниците, дошли в Свещения град, да се татуират.
www.nushostattoo.com
1. Анджелина Джоли
Блестящата хубавица има поне дузина татуировки, които отразяват нейната екзотична и чувствена личност. Анджелина живее на ръба като своите героини от филмите: спи с нож под възглавницата, занимава се с бойни изкуства. Затова е предпочела и най-популярната татуировка на Дракон.
2. Алиса Милано
Тя е удивителното момиче от филма “Who’s the Boss”. Макар и с нискобюджетни филмитя е много популярна. Милано има седем татуировки, някои от които могат да се видят на “голите” й снимки, направени от папараци.
3. Дрю Баримор
Също като Милано, тя още от дете играе в киното (филмът “I.T.”). Позира за Playboy, където могат да се видят най-добрите й татуировки. Засега те са пет. Кой знае? Любимото ангелче на Холивуд може да си направи още!
4. Памела Андерсън
“Спасителката” промени телевизията с имиджа и присъствието си. Доста дълго се задържа в публичното пространство. Тя има няколко черни татуировки, най-известната от които е бодлива тел на ръката - най-имитираната татуировка по света.
5. Сара Мишел Гелар
Тя има няколко татуировки. На гърба й е изрисуван Бъфи - китайски символ за цялостност, а на глезена й – Тао, символът на търпеливостта.
6. Кристина Ричи
Актрисата от филма “Семейство Адамс” има най-много фенове в света на маниаците “tattoo”. На рамото й е татуиран лъв, над кръста букет от цветя и прилеп.
7. Джанет Джаксън
Тя не е от най-известните татуирани личности. Поп-дивата обаче има по-интересен пиърсинг.
8. Биф Нейкид
Коя е тя? Биф е най-известната жена с татуирана Нешвилска котка. Татуирането за нея е вид посвещение. Мис Биф оглавява роккласациите на най-популярните татуирани жени. Би могла да се снима и за Playboy.
9. Бритни Спиърс
Около десет милиона 15-годишни тийнейджъри въздишат не само заради музиката й, но и заради бюста й. Тя обаче е предпочела малка изящна татуировка на гърба. Приема татуирането за една малка авантюра и надали ще се задоволи само с тази татуировка.
10. Каре Отис
Болезнено красивата актриса във филма “Дива орхидея” всъщност направи татуирането популярно сред модния елит.
www.nushostattoo.com
Стъпка 1. Изберете татуировка
Татуирането е за цял живот, затова изберете татуировка, която отговаря на вашата индивидуалност! Не се влияйте от модата. Не взимайте решение под влиянието на алкохол, наркотици или на приятели. Информирайте се повече за татуирането, преди да се решите на тази важна стъпка.
Стъпка 2. Определете мястото за татуиране
Различните места по тялото са с различна чувствителност. Изберете по-безболезнено място. Помислете и за кариерата си: когато започнете работа и вашият шеф види татуировката как ще реагира - ръцете, лицето и врата се виждат от всички, така че ако се татуирате там, изберете по-стандартна картинка.
Стъпка 3. Изберете студиото за татуиране
Доверете се само на специалисти. Проверете дали приборите за татуиране са стерилни. Здравето ви е по-важно от красотата! Питайте за всичко, свързано с хигиената на оператора, дали е прясно мастилото, иглата дали е дезинфекцирана и т.н.
Стъпка 4. Не забравяйте, че съществува риск за здравето
За съжаление при тази операция можете да се заразите с хепатит В, С, вирусът на СПИН и други кожни инфекции. За да се предпазите от хепатит В се ваксинирайте, за другите зарази няма гаранция. Не пийте алкохол преди татуиране, защото раната ще зарасне по-трудно.
Стъпка 5. Не мислете за болката
При различните хора болката е различна. Най-болезнени са гениталиите. Гърдите, гърба, ръцете и краката са доста чувствителни. Врата, подмишниците, около слабините и главата – също. С различна чувствителност са областите на ръцете (отгоре и отдолу), прасците, плешките, външната част на бедрото и задника. На тези места най-често се правят татуировки.
Стъпка 6. Бъдете грижливи след татуирането
Не сваляйте превръзката поне два часа.
След това измийте мястото със сапун и топла вода и изплакнете със студена вода. Повече не я мокрете. Не я трийте с кърпата след миене, а само подсушете мястото. Внимавайте да не я пръснете с дезодорант.
За 7-10 дни татуираното място заздравява. През това време може да се мажете с витамин А и D или с цинкова паста 3-4 пъти на ден.
След известно време татуираното място ще започне да се бели. Не се чешете, защото ще избледнее. Освен това носете меки дрехи, за да не дразните кожата. Докато не зарасне напълно татуировката в никакъв случай не ходете на плаж. След това винаги я мажете с крем с висок UV фактор.
Ако въпреки всичките ви грижи имате оплаквания, просто отидете при своя личен лекар.
www.nushostattoo.com
Перманентният грим е процедура, наречена микропигментация и е много подобна на татуирането. Той може да имитира очна линия, молив за вежди или за устни и червило. Когато се направи от специалист, перманентния грим може да изглежда естествен и атрактивен. 
Предимства
Перманентният грим е идеален за жени, които трябва да винаги да изглеждат по най-добрия начин, но нямат възможност да го поддържат през целия ден. Така в края на деня макияжът ви ще бъде такъв, все едно току-що сте го поставили.
Подходящ е за дами, които имат алергии към някои видове грим. И разбира се, ако трябва да коригирате нещо в устните или веждите си например, няма да е нужно да го правите всеки ден. Също така може спокойно да отидете на басейн, да влезете в морето, без да се тревожите, че спиралата ви ще се размаже.
Може да изберете цвета на постоянния грим от широка гама цветове, или да бъде направен нов нюанс специално за вас.
Недостатъци
Най-големия недостатък на този вид грим е, че е перманентен. Така, че докато не сте съвсем сигурни, че го искате, не го правете. Освен това има риск да попаднете на не достатъчно квалифициран човек. Проучете добре мястото, където сте решили да се подложите на процедурата, ако имате възможност поговорете с хора, които са ползвали услугите. 
Поставяне на перманентен грим
Козметичните татуировки могат да бъдат поставяни в център за пластична хирургия. Там професионален медицински работник, с помощта специален молив за татуировки, ще инжектира под кожата перманентно мастило. Всяка процедура трае от 30 до 120 минути. Слага се местна упойка, за да намали болката при работата. Ако се прави без упойка, процедурата може да бъде доста неприятна. Всички татуировки, включително и този вид, може в началото да изглеждат по-светли или по-тъмни. Не се притеснявайте. Те ще придобият желания цвят само след няколко дена. Възможно е също, за кратко татуировката да се покрие с коричка. Тъй като ще бъдете малко подпухнала през първите 2 до 5 дена, може да направите перманентния грим в петък. Така в понеделник, като отидете на работа, отоците ще са поспаднали.
Цена
Цената за поставяне на перманентен грим варира, в зависимост от козметичното студио, където ще отидете, качеството, резултата и от това, колко зони трябва да бъдат татуирани. Проучете повече от едно място, преди да вземете окончателно решение. Обикновено по-високата цена идва и от качеството на услугата и квалифицирания персонал. Нашият съвет е да не пестите от това. Тук става въпрос не само за външна красота, но и за вашето здраве.
Рискове при перманентния грим
Козметичните татуировки сега се предлагат почти навсякъде и най-големият риск е да попаднете в ръцете на недостатъчно обучен човек. Също така, ако се използват замърсени игли, това може да причини не само инфекция, но така се пренасят и различни зарази. Мастилото трябва да е медицински тествано и от много добро качесто, за да не причини възпаление.
Поставянето на козметични татуировки изискват изключителна прецизност и стабилна ръка. Ако татуираната вежда е поставена по-високо, може да имате постоянно учудено изражение. Рисуването на очен контур също оставя много малко място за грешки.
Ако перманентния грим е поставен през куп за грош, става много трудно свалянето му. Премахването на татуирана очна линия или вежда с лазер, може да увреди фоликулите на косъма и в резултат на това веждите или миглите да почнат да падат.
Козметичното татуиране на руменина по бузите обикновено се прави и се предлага от непрофесионалисти и често изглежда ужасно неестествено. Естествения цвят на страните се променя постоянно – всеки сезон, всеки ден, дори всеки момент. А татуировката не се променя и затова започва да изглежда дори смешно. Ако по-късно решите, че поставянето на изкуствена руменина е било грешка, много трудно ще бъде да я поправите. Тези участъци от кожа, които са били татуирани, може да почернеят от контакта си с лазера. .jpg)
Тази информация няма за цел да ви откаже от поставянето на перманентен грим, който разбира се има и своите положителни страни. Тук сме изброили всички възможни рискове, които трябва да прецените и нещата, с които да се съобразите при взимането на това решение. Затова проучете добре мястото, където сте избрали да се подложите на тази процедура и специалистите, които работят там. Поговорете с тях, задайте им въпроси, кажете им нещата, които ви притесняват. Ако сте в добри ръце, няма от какво да се тревожите.
Мислете си, колко е приятно, когато завали, вие без притеснение да обърнете лице към капките и да се тревожите, че по бузите ви се стичат реки от спирала и очна линия! Оставете другите да се крият по чадъра!
ОЩЕ
www.nushostattoo.com
Той хич не ме успокоява, като ми дава да подпиша някакво съгласие, че доброволно съм се подложил на татуиране. Подписвам се под документ, една от клаузите на който гласи, че никой няма право да бутне студиото с малкото си пръстче, ако умра по време на татуирането или в резултат от татуировката. Питам го имало ли е такива случаи. Нямало е. Всъщност в цялата му кариера не е имало дори случай на човек, който да се откаже по време на татуирането, защото го е хванало шубе.
.jpg)
Договорът просто е едно от нещата, които са задължителни във всяко легално студио. Както и здравният сертификат на работещите в него ( в разрез със зловещите ми очаквания се оказва, че най-големият кошмар на татуистите всъщност е хепатит Б, а не СПИН ), еднократните игли и гумени ръкавици. Татуистът ми обяснява, че той има най-голям интерес да поддържа стерилна хигиена на работното си място. Звучи смислено. Както и инструкцията за поддържане на татуировката, която ми повтаря два пъти. Въпреки че мастилото се нанася подкожно, върху прясната татуировка се образува тънка коричка, която е изключително важна за запазването й. Коричката се маже с Гентамицин 4-5 пъти на ден, докато падне - обикновено не повече от седмица.
В първите 24 часа татуировката не трябва да се мокри, а след това преди къпане обилно се намазва с плътен вазелин, за да се предпази от досег с водата. В противен случай коричката пада преждевременно и цветовете избледняват. Имам чувството, че ще я намразя тази коричка.За всеки случай го питам и какво да правя, ако все пак реша да махна проклетото нещо от кожата си. В Медицинска академия вече имало специален лазер за това и повечето татуировки падали след няколко дълги, болезнени и скъпи сеанса. Ами добре. Дай да я правим тогава.
Изборът на дизайн е второто основно препятствие в татуирането. В идеалния случай художникът на татуировката разговаря с клиента и двамата заедно проектират бъдещата рисунка така, че да му/й пасне максимално. Аз вече имам доста избистрена идея, така че не ми се налага да ровя в каталозите. В каталозите така или иначе има само глупости, така че помага да си готов с идеята, преди да влезеш в студиото.
Помага да имаш и висок праг на болката, особено докато ти я правят.
Повечето шамански практики изхождат от убеждението, че татуировката е вид жертвоприношение на божеството или стихията, символът на които рисуваш върху себе си. Кръвта и болката, които им посвещаваш, осигурява контакта с тях по-късно - все едно сам се белязваш с дамга, която те определя като член на култа към въпросната сила. Същото е при маорите, където татуировките отбелязват принадлежността ти към племето и досегашния ти духовен живот със степента на просвещение, която си достигнал; както и при Якудза, където татуировките са своеобразни пагони за мястото ти в йерархията на кобуна.Вече е почти готова. Чудя се в кое племе се записах току-що.
Може би това, в което условието за принадлежност е отказът да принадлежиш към всяка възможна съществуваща организация. Най-свободното племе на света, пръснато по всички континенти и сред всички субкултури. Вече съм едно както с ескимосите, така и с берлинските рейвъри. И единственият ни ритуал ще бъде леката усмивка, когато видя друг човек с татуировка.
.jpg)
Защото вече знам какво е. Татуирането е просто поредния начин да покажеш, че всички сме еднакви в различността си.
www.nushostattoo.com
Според някои източници класическата татуировка вече не е на мода :) Тя датира от времето на пиратите и сега трябва да бъде заменена са нещо по-съвременно. А това е тъй нареченото дамгосване (branding, брандинг) - отнемане на част от кожата и след зарастването й остава белег. Когато е малък и прецизно изработен белега е красив, но за да си го направиш трябва да притежаваш малко повече смелост и да стискаш здраво със зъби.
www.nushostattoo.com
100-тен постинг :) за 2 месеца :) Добре е като за начало. Надявам се на някои от вас да им е било интересно и полезно посещението на нашият тату блог.
Малка статистика за 2 месеца : Прочетен: 10642 , Коментари: 104 , Гласове: 1360, Постинги: (вече:) 100
Ами благодарим на всички :)
екипът на www.nushostattoo.com
Тези тату яйца са специално за Вас :)
от екипът на www.nushostattoo.com
Заедно с ред по-неприятни практики като лова на роби и човекоядството, татуировката прекосява Тихия океан към топлите ширини и превзема Полинезия. Полинезийците, от своя страна, продължават експанзията си на юг и достигат до Нова Зеландия, където възниква специфичният маорски стил Моко, смятан от втората по популярност теория за истинският първообраз на татуирането.
Горе-долу по същото време келтските племена, които описват прословутата си емиграционна спирала по часовниковата стрелка през цялата територия на Европа, забърсват Гърция и отнасят както голяма част от митологията си, така и повишен интерес към трайното рисуване по тялото. ( Гърция отдавна използва татуировките като таен белег за шпиони, докато в Рим тази привилегия имат само робите и затворниците - вероятно прототип на бар-кода. )
Келтите в крайна сметка се заселват на Британските острови и изкуството на татуирането процъфтява в ранното Средновековие въпреки решението на Никейския събор от 787, което официално го забранява като работа на Нечестивия. ( Доказателството са няколко тенденциозно подбрани цитата от Стария завет - въпреки че пак там, според някои тълкуватели, черно на бяло пише как Моисей е заимствал татуирането от египтяните и го е въвел след последователите си. ) Една хроника разказва за храбрия крал Харолд, паднал убит на бойното поле от удар с боздуган, който напълно обезобразил лицето му - но тялото му било идентифицирано по татуираното на гърдите му име "Едит". ( Между другото, това не е било името на кралицата :)
След норманското нашествие от 1066 татуирането окончателно изпада до положението на дивашка практика и остава там чак до Просвещението. Основният проводник на анти-тату манията е Католическата църква, въпреки че отделни вероизповедания ( коптското християнство, например ) одобряват татуирането на свещениците си.
Думата "тату" е донесена в Европа от капитан Кук след пътешествието му до Таити през 1771. Практиката на тихоокеанските туземци да правят трайни рисунки по телата си е позната и преди това ( някои особено колоритни екземпляри просто биват отвличани и се превръщат в гвоздея на програмата по пътуващите панаири в Европа ), но Кук за пръв път я нарича с истинското й име: "tattaw", идващо от корена "ta" ( нанасям удар ).
Своеобразният Ренесанс на татуировката логично започва от моряците, които пътуват до Тихия океан и Далечния изток, и скоро в европейските пристанища вече работят самоуки майстори. И все пак, за първият професионален художник на татуировки се смята Мартин Хилдебранд, германски емигрант в Америка, който пристига в Бостън през 1846. Бизнесът му процъфтява по време на Гражданската война, когато Хилдебранд свободно прекосява фронта и работи както за войниците на Севера, така и за Конфедерацията.
През 1862 татуировката получава силен PR-тласък, когато крал Едуард VII посещава Йерусалим и се връща оттам с пресни рисунки. За броени месеци кралските дворове на повечето европейски страни вече бъкат от татуирани благородници.
Един от най-важните художници в модерната история на татуировката е Сейлър Джери, наричан "Сезан на татуировката", който работи през 1960те и съчетава традиционния евро-американски дизайн с японски и китайски стилове. Творческият сблъсък между поп-културата на Запада ( все повече олицетворявана от САЩ ) и Далечния Изток ( Китай, Япония и Полинезия ) продължава да задава тенденциите в модерната татуировка.
Първата конвенция на художниците-татуисти е проведена през януари 1976 в Хюстън и на нея присъстват някои от хората, които и до днес оказват влияние на това изкуство. Един от тях, Ед Харди, основава култовото списание Tattootime и за корицата на първия му брой прави дизайн на змия в японски стил, навита около и през маорски орнаменти. Харди нарича произведението си "tribal" и на практика създава най-популярния жанр през последните две десетилетия.
Над 60% от днешните татуировки са трайбъли, но според самия Харди дори тази мода ще отмине. "Когато едно време при мен идваха морските пехотинци, те гледаха снимките на трайбъл-татуировки по стените и се хилеха. А после си правеха рисунки на Том и Джери или Бегача. Сега хората си мислят, че трайбълите са едва ли не по-готини, защото не изобразяват и не значат нищо конкретно - но това не може да продължи вечно."
www.nushostattoo.com
www.nushostattoo.com
Точно както при пиърсинга и наркотиците, болката и риска са цената, която плащаш за собственото си освобождаване. Възможността нагледно да покажеш на тялото си, че си е твое и можеш да си правиш с него каквото поискаш - преди последиците да са ти натрили носа. Свободата, която - грубо, но точно казано - те прави по-готин.
Крачката от желанието до решението е доста мъничка за отделния човек, а за човечеството пък изобщо няма значение. Татуировките не са чак толкова скъпи, а във всеки голям град вече има по едно основно студио и едно по-малко, което се явява ъндърграунд-конкуренция.
Студиото обикновено се намира в гараж или апартамент в стара кооперация. Коридорът, който води към него, е покрит с олющена мазилка и не особено качествени графити с маркер. Самото студио в първия момент ти се струва абсолютен лисичарник [защото и художникът, и клиентите пушат като комини], но скоро започваш да различаваш подробностите: приглушено осветление с една-единствена ярка крушка над работната маса, плакати на татуирани рокерки с розови бански и големи цици, ниско диванче и масичка за кафе, покрита с алпийски релеф от специализирани списания и каталози за татуировки.
Татуировчикът носи бели гумени ръкавици и работи с нещо като зъболекарска машинка по болезнено бялата кожа на клиента [освен ако не случиш на негър, де]. Клиентът гърчи лице от болка. [Това всъщност е театър за новаците като теб, защото изобщо не боли - но ти няма как да го знаеш, нали?] Над всичко това се стеле плътна, воняща завеса от тежък рок. И мирише. Съвсеееем лекичко, но мирише - на кожа, пот и кръв.
Първото препятствие по пътя към татуирането е да се откажеш точно в този момент с извинението, че всъщност търсиш магазина за клубни якенца и си объркал входа. Изкушението е огромно. Можеш да излезеш на светлата, свежа улица и дълбоко да поемеш от градския въздух с аромат на бензин и дюнери, а после да отидеш да пиеш кафе и да забравиш за цялата история. [При това ще ти остане една съвсем прилична сума за пазаруване.] Но няма смисъл. Честно. Веднъж достигнал дотук, можеш единствено да отлагаш, със седмици или месеци, а после отново ще се върнеш в студиото и ще излезе тъпо.
Знаеш, че го искаш. От теб се изисква единствено да направиш и последната крачка - тази към ниското диванче до масичката със списания. И вече си част от традицията, стара колкото човечеството.
www.nushostattoo.com
Отминаха ли дните,когато да имаш татуировка
беше нещо лошо?
Отминаха ли добрите стари дни в които комшията вземаше иглата за шиене на баба и започваше да ""украсява"" целия квартал?
Не точно!
Все още има хора (както и винаги ще има) които смятат че да имаш татуировка е едва ли не престъпление.
Също така все още го има и ""комшията""....
На този въпрос си отговорете Вие!
И така.................
Нека започнем с това че татуирането е произлязло преди хилядолетия.Много са били народите и племенните групи, които са татуирали различни части на тялото си с определена цел. При едни това било символ на сила, при други чрез татуировката, момчето ставало мъж,при трети татуировката била просто украшение.
Спирам с увода в историята на татуирането,нека поговорим за модерното татуиране.
Смея да твърдя че през тези хилядолетия на еволюция на татуирането,мотивите на хората, които искат да имат татуировка,не са чак толкова eволюирали. За едни да имаш рисунка върху тялото си е мода,нещо временно и не дотам значимо.
Други смятат и се мотивират от това че татуировката е начин да изразиш мнението си за теб самия и за заобикалящият те свят.
Трети,в това число и аз самия смятам татуирането за изкуство,колкото и тясно свързано с други изкуства толкова ,неповторимо и красиво само по себе си.
В днешни дни за много хора Body Art-a е просто доходен бизнес, за други той е упадак в различни обществени прослойки.
ЗА НАС,ТО Е НАЧИН НА ЖИВОТ!!!!!!!
И както виждате колко противоречиво е всичко в този монолог то също толкова противоречиви са мнениятя на всеки един от нас.
Това ме кара да се замисля дали аз съм човека, който ще ви каже,как да възприемете татуирането.
В наши дни,никак не е трудно да намериш някой, който да се поупражнява върху тялото ти. Но колкото лесно можеш да се сдобиеш с нова ""татуировка"" при кварталния майстор,също
толкова лесно можеш да се сдобиеш и с някоя нова болест.
И както повечето професионалисти в този бранш биха се съгласили с мен, не техниката прави татуиста но точно тя го прави професиналист. Всеки един уважаващ себеси татуист в България, както и в Света, поставя на първо място вашето
здраве!
Какво е важно да знаете когато избирате вашето студио:
1.Хигиената в студиото,стерилността и еднократната употреба на
иглите са от определяща важност за всеки клиент.
2.Не по-мако значим е и таланта на татуиста, разгледайте негови творби!
И тъй като не виждам какво още бих могъл да ви кажа,което
да не е доукрасяване на темата....
Татуирайтесе но не забравяйте че не цената е определящя а
това което ще ""носите"" през годините...
www.nushostattoo.com
