Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Всичко за татуировки, бодиарт, пиърсинг и модификации върху човешко тяло...
Автор: tattoo Категория: Изкуство
Прочетен: 5998048 Постинги: 520 Коментари: 1324
Постинги в блога от 05.02.2007 г.

Пиърсинга си е сериозна работа, и не бива да се подлъгвате, че една обеца не може да ви причини нищо лошо.

imageПърво ще започна с лошата страна на пиърсинга. Трябва да знаете защо се дупчите.

Ако е за гъзария, трябва да знаете, че с обеца

по тялото не е шега работа.

 

Можете да получите множество видове инфекции. Ако искате на езика трябва да знаете, че от възпаление на езика можете да получите мозъчна инфекция, което определено не е начин за прекарване на остатъка от живота ви.

А като знаете, че за малката гъзария сте получили нещо толкова лошо, или някакво друга заболяване на почти равни по последствия резултати ще се питате: "Защо на мен, аз само исках, ..."

Всяка обеца трябва да е с премерен риск. Една обеца

трябва да носи удоволствие по време на носенето.

Трябва да значи нещо за теб и за твойта култура. А не "Пенка има, то е модерно та сега и аз да си сложа.". До скоро в чалгата беше дошла Индийската култура на мода и беше модерно обеца

на носа.

Но надали някои си е давал представа какво всъщност е това. Никои не си е давал сметка, че се дупчи точно определено място и попадане в неопитни ръце би било пагубно за вашето носле. Ако вместо  месестата част да бъде продупчена ви продупчат хрущяла. Обецата

пак ще зарасне но на каква цена.

Болки защото хрущялът боли много, а при случайно възпаление се наложи рязане на хрущяла поради възможноста за разпространението на замърсяването на обецата

. И тогава ще ходите като урод в лицето, обезобразен от една прищявка.

Лоша работа. А дори и поставянето на такава обеца е трудно, поради това, че единият вид обеца която се поставя е с закривен край, е ужаса дори и на добър пиърсингър

.

А вторият тип след поставяне става ужас за носене. Ако случайно я закачите ще усетите много голяма болка поради това, че тялото на обецата е 0,8 мл от 1.0 см и е като нож. 

image

 

A да не говориме, че подуе ли ви се носа ще изпаднете в много лоша ситуация защото по-принцип тези тела са много къси и могат да запушат евентуално дупката и да зарасне бавно и болезнено, или да се възпали и да трябва да се направи пластична операция. 

Чувал съм, че слагат и обеца на носа с пистолет. Това не е от най-мъдрите неща защото пистолета ударно поставя обеца

, а при удара се получават микро пукнатини и до 24 часа се е възпалила ужасно направената дупка.

И може излизането от проблема с възпаляването да е много трудно избежим без оперативна намеса. Обеца на веждата също крие много рискове. С времето тялото ви изхвърля обецата

, като изтънява веждата ви, и евентуално се къса и имате белег или се дупчите на ново но малко по-навътре.

А един път да минат два месеца, а в други случай и по-малко време махнете ли обецата ще имате белег. Или по-точно две дупки на с малко по голям диаметър от тялото на обецата

. А може да се засегне и нерв и да ви увисне веждата (в най-добрият случай, може и цялото лице).

Обеца на пъпа е хубава работа, но това е най-лесната да възпаление и отваряне в тялото точка. Под отваряне да се скъса, да ви разрани пъпа, да се отвори и др.. Обеца на гърдата

БОЛИ и бавно зараства.

Лесно се разранява, и не всеки издържа. А и гърдата ви ще набъбне все едно сте възбудени. А при жените има и момент на раждане и кърмене на детето.

Ако ви се сложи още при дупченето по-тежка обеца от нормалното (а нормалното е различно при всеки човек, заради различните видове кожа и еластичност), самата дупка може да се измести, да зараства по-бавно от обикновенхото, да се зацапва лесно заради това, че обецата много ще опъва кожата и дупката ще е по-широка, и ще влиза мръсотия.

Аз работя в студио и съм професионалист. Иначе не бих си играл да дупча хора. Не си мислете, че дупченето е нещо което може да практикува всеки.

image  

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 4617 Коментари: 3 Гласове: 0
Последна промяна: 08.04.2009 13:23

И ето какво се показа – едва ли не всеки трети дамски кръст е татуиран. Ако не е кръста – ще е например плешката (забелязала съм, че по-често това е дясната плешка).

 

Или пък отпред ниско на костта. Или под пъпа (което е доста непрагматично, имайки си предвид, че тази татуировка е обречена при евентуална бременност). Но това е относително по-редкият вариант.

image

Сравнително малко са жените, които си татуират ръцете (към раменете – онова място, на което на космата мъжка ръка идеално стои груба синееща татуировка с русалка, размахваща пищни прелести, котва и надпис от рода на “Цеца Приморско 1986”). Също не са много тези, които разкрасяват во веки и глезените си.

Иначе любопитни варианти като зад ухото, отзад на врата или от вътрешната страна на бедрото също се срещат. Е, не чак толкова под път и над път като татусът на кръста де. Фината (или не чак толкова) дамска талия се оказва най-баналното място за татуировка.

Идва ти наум да се татуираш. Идеята увира известно време в съзнанието и така – хоп, една прекрасна сутрин стигаш до извода, че ДА!, това е денят, в който ще направя нещо трайно и завинаги!

Да направим един поглед назад в историята. Татуирането винаги е било възприемано като свещен ритуал. Изненадващо беше и за мен като разбрах коя се води родината на татуировката.

Това е Египет. Поне най-старите данни за правене на перманентни (повтарям – перманентни) татуировки се свързват с третата и четвъртата династия, или горе-долу 6000 - 2000 год.пр.н.е.

 

Оттогава датират глинени фигурки на жени, на чиито тела има следи от пунктирни татуировки (т.е. такива, при които боята остава под кожата и изображението не се маха – за разлика от татусите с къна, които падат при беленето на епидермиса, т.е. за един до три-четири месеца в зависимост от качеството на къната).

 

Към 2800-2600 год.пр.не. това изкуство за изографисването на тялото започва стихийно да се пренася към Далечния Изток, заедно с оформянето на трайни икономически отношения на Египет с Индия и Китай. Оттам се пренася и в Япония, а японците дори са развили традиционно изкуство на татуирането (а в основата му са йероглифи!).

Важно е все пак да се отбележи основната историческа теза, а именно, че татуировките се появяват в прародините си и се налагат основно като типично женски “аксесоар". 

image

Не така стоят нещата с т.нар. трайбъл татуировки. Те са типични племенни “маркери” за племената от Полинезия, Филипините, Борнео, Самоа, Нова Зеландия, аборигените от Австралия.

 

Трайбъл жанра е супер популярен в днешно време. Има голяма стилова разлика между типичните за дадено племе изображения, но в албумите в тату-студията обикновено няма особено дълги обяснения кое какво символизира, каква сила носи.

 

При по-добър късмет татуистът сам би обяснил, повечето са наясно поне на кое племе принадлежи дадената татуировка, но едва ли винаги са подготвени да обяснят какво божествено послание носят. Характерно за езическите племена е, че право да бележат тялото си завинаги получават само мъже, стоящи високо в племенната йерархия.

Татуирането е свещено изкуство и за американските племена. Най-почетно място в каталозите по тату-студията са заслужили ацтеките.

 

За разлика от трайбъл татуировките, които обикновено са стилизирани, тези на ацтеките, инките, маите и на индианците от Северна Америка изобразяват по-цялостни и детайлни фигури на птици (орлите са на особена почит), слънца, богове, бизони и пр.

 

При тях също мъжете са тези, които се татуират. С изобразяването на животното, което е убил, индианецът получава от неговата сила. А при ацтеките, например – на целия гръб се татуира божеството, което закриля воина.

В т.нар. цивилизован свят татуировките не се възприемат особено положително – не и като културен белег при всички положения. Не може да се каже, че е настанала тотална революция в мисленето и че в 21-ви век татуировките вече се възприемат като право на личен избор, никога не се осъждат социално, не раждат предразсъдъци.

image

Масово татуировките все още се свързват с моряци и затворници (или поне хора, които са били някога моряци или затворници). Но, по дяволите, огледайте се – как да не е ултра фашън да се татуираш като всички супер звезди са го направили – първо се сещам за Анджелина Джоли, после, ща-не ща, ми идва на ум Бритни.

 

И кой ли още не, да не са малко. Мъжките секссимволи като Бекъм или Роби Уилямс да не би да са малко издраскани? Обикновените хора на 21-ви изпитват голяма нужда да подражават на идолите си. Това може да е едната причина да се татуираш.

Друга, надявам се по-честата, най-малкото, защото е по-адекватна, е себеизразяването.

 

Да, себеизразяването може освен избор на любима музика, стил на обличане, прическа и т.н. да бъде и татуирането – и защо не. Повечето хора, които си правят татуировка, все пак влагат мисъл, влагат специфична и много лична символика. Дори и в една розичка или една пеперудка, една котва или един трайбъл може да има адски много пластове и значения. Важното е не как околните ги възприемат, а как “приносителят” на татуировката ги тълкува за самия себе си.

image

Защо се татуираме? Ами основно от суета. Няма какво повече да въртим и сучем. В повечето случаи идеята е татуировката да се вижда – да буди възхищение и коментари.

 

Да бъде секси (и затова жените избират именно тези две най-популярни места – кръста и плешката – това са секси ерогенни зони, които освен това не търпят особени промени дори и при наддаване или сваляне на килограми – нещо доста важно, за което си струва да се помисли – защото разтягащата се кожа или стриите могат да деформират силно изображението).

 

Особено при представителките на нежния пол – това е възвръщане към митичната женственост и чувственост на египтянките или на индийките.

Иначе татуираните мацки в днешно време, и по-специално в социо-културната действителност на българското настояще, обикновено са възприемани като екзотични, макар че това е вече натрапчиво често срещано явление. И всъщност, доминиращото мнение е, че или са перверзни, или просто се правят на интересни. Което няма как да не дразни татуираните по философски подбуди – като мен например ;)

image

В България тату-студията са толкова много, че пръстите не стигат за да ги изброиш, пък камо ли да събереш мнения и коментари за всяко от тях.

Цял свят е тръгнал да се татуира, така че е доста рядко срещано явление да се разболееш от хепатит или друга предавана по кръвен път болест вследствие на употреба на нестерилизирани игли. Или както се изрази един мой скъп приятел, давайки ми кураж преди аз да се татуирам “Имаш шанс да те заразят с хепатит само ако се татуираш при някой циганин на седмия етаж в блок в Обеля”.

Като финал, имам един добронамерен съвет към всеки, на който му е минало през ума да се дамгоса завинаги - не го правете, освен ако не сте категорично и абсолютно сигурни, че това искате и няма да съжалявате още на следващата сутрин.

 

 

www.nushostattoo.com

Категория: Изкуство
Прочетен: 17853 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.04.2009 13:16

Tattoo art has become extremely popular in the past few years. Research shows that North America alone has over 45 million people who have one or more tattoos.

Due to this ever-increasing popularity of tattoos, tattoo art galleries have also come into tremendous form. These galleries display all kinds of tattoo designs, both ancient and modern, which help to understand the meaning behind this body art that is inked into skin.

The art of tattooing is said to have originated from various tribes and most of the tattoo art galleries highlight the amazing history, powerful rituals and extraordinary social significance of tribal tattooing in many different cultures of the world.
Please feel free to visit our gallerys on www.nushostattoo.com


image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

More....on www.nushostattoo.com

Категория: Изкуство
Прочетен: 8385 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 08.04.2009 13:06
Търсене

За този блог
Автор: tattoo
Категория: Изкуство
Прочетен: 5998048
Постинги: 520
Коментари: 1324
Гласове: 9782
Спечели и ти от своя блог!