Блогрол
Всичко за татуировки, бодиарт, пиърсинг и модификации върху човешко тяло...
Постинги в блога от 09.04.2007 г.
09.04.2007 10:04 -
Татуировка ли? Какво е това? част III От Богдан Русев
Татуистът изглежда точно така, както си представям истинския татуист: висок, мрачен, облечен в черно и мълчалив. Човек, на когото можеш да довериш кожата си, за да те прекара през ада на болката и да те изведе оттам по-красив. Затова пък е съгласен да ми обясни как действа машината за татуиране. Точно като шевна машина. Иглата ти нанася високочестотни пробождания [80-100 в секунда], които достигат до подкожната тъкан, и същевременно полага в тях мастилото. Всичко по машината е хромирано и изглежда хладно, ефективно и готово да ми причини болка.
Той хич не ме успокоява, като ми дава да подпиша някакво съгласие, че доброволно съм се подложил на татуиране. Подписвам се под документ, една от клаузите на който гласи, че никой няма право да бутне студиото с малкото си пръстче, ако умра по време на татуирането или в резултат от татуировката. Питам го имало ли е такива случаи. Нямало е. Всъщност в цялата му кариера не е имало дори случай на човек, който да се откаже по време на татуирането, защото го е хванало шубе.
.jpg)
Договорът просто е едно от нещата, които са задължителни във всяко легално студио. Както и здравният сертификат на работещите в него ( в разрез със зловещите ми очаквания се оказва, че най-големият кошмар на татуистите всъщност е хепатит Б, а не СПИН ), еднократните игли и гумени ръкавици. Татуистът ми обяснява, че той има най-голям интерес да поддържа стерилна хигиена на работното си място. Звучи смислено. Както и инструкцията за поддържане на татуировката, която ми повтаря два пъти. Въпреки че мастилото се нанася подкожно, върху прясната татуировка се образува тънка коричка, която е изключително важна за запазването й. Коричката се маже с Гентамицин 4-5 пъти на ден, докато падне - обикновено не повече от седмица.
В първите 24 часа татуировката не трябва да се мокри, а след това преди къпане обилно се намазва с плътен вазелин, за да се предпази от досег с водата. В противен случай коричката пада преждевременно и цветовете избледняват. Имам чувството, че ще я намразя тази коричка.
За всеки случай го питам и какво да правя, ако все пак реша да махна проклетото нещо от кожата си. В Медицинска академия вече имало специален лазер за това и повечето татуировки падали след няколко дълги, болезнени и скъпи сеанса. Ами добре. Дай да я правим тогава.
Изборът на дизайн е второто основно препятствие в татуирането. В идеалния случай художникът на татуировката разговаря с клиента и двамата заедно проектират бъдещата рисунка така, че да му/й пасне максимално. Аз вече имам доста избистрена идея, така че не ми се налага да ровя в каталозите. В каталозите така или иначе има само глупости, така че помага да си готов с идеята, преди да влезеш в студиото.
Помага да имаш и висок праг на болката, особено докато ти я правят.
Повечето шамански практики изхождат от убеждението, че татуировката е вид жертвоприношение на божеството или стихията, символът на които рисуваш върху себе си. Кръвта и болката, които им посвещаваш, осигурява контакта с тях по-късно - все едно сам се белязваш с дамга, която те определя като член на култа към въпросната сила. Същото е при маорите, където татуировките отбелязват принадлежността ти към племето и досегашния ти духовен живот със степента на просвещение, която си достигнал; както и при Якудза, където татуировките са своеобразни пагони за мястото ти в йерархията на кобуна.
Вече е почти готова. Чудя се в кое племе се записах току-що.
Може би това, в което условието за принадлежност е отказът да принадлежиш към всяка възможна съществуваща организация. Най-свободното племе на света, пръснато по всички континенти и сред всички субкултури. Вече съм едно както с ескимосите, така и с берлинските рейвъри. И единственият ни ритуал ще бъде леката усмивка, когато видя друг човек с татуировка.
.jpg)
Защото вече знам какво е. Татуирането е просто поредния начин да покажеш, че всички сме еднакви в различността си.
www.nushostattoo.com
Той хич не ме успокоява, като ми дава да подпиша някакво съгласие, че доброволно съм се подложил на татуиране. Подписвам се под документ, една от клаузите на който гласи, че никой няма право да бутне студиото с малкото си пръстче, ако умра по време на татуирането или в резултат от татуировката. Питам го имало ли е такива случаи. Нямало е. Всъщност в цялата му кариера не е имало дори случай на човек, който да се откаже по време на татуирането, защото го е хванало шубе.
Договорът просто е едно от нещата, които са задължителни във всяко легално студио. Както и здравният сертификат на работещите в него ( в разрез със зловещите ми очаквания се оказва, че най-големият кошмар на татуистите всъщност е хепатит Б, а не СПИН ), еднократните игли и гумени ръкавици. Татуистът ми обяснява, че той има най-голям интерес да поддържа стерилна хигиена на работното си място. Звучи смислено. Както и инструкцията за поддържане на татуировката, която ми повтаря два пъти. Въпреки че мастилото се нанася подкожно, върху прясната татуировка се образува тънка коричка, която е изключително важна за запазването й. Коричката се маже с Гентамицин 4-5 пъти на ден, докато падне - обикновено не повече от седмица.В първите 24 часа татуировката не трябва да се мокри, а след това преди къпане обилно се намазва с плътен вазелин, за да се предпази от досег с водата. В противен случай коричката пада преждевременно и цветовете избледняват. Имам чувството, че ще я намразя тази коричка.За всеки случай го питам и какво да правя, ако все пак реша да махна проклетото нещо от кожата си. В Медицинска академия вече имало специален лазер за това и повечето татуировки падали след няколко дълги, болезнени и скъпи сеанса. Ами добре. Дай да я правим тогава.
Изборът на дизайн е второто основно препятствие в татуирането. В идеалния случай художникът на татуировката разговаря с клиента и двамата заедно проектират бъдещата рисунка така, че да му/й пасне максимално. Аз вече имам доста избистрена идея, така че не ми се налага да ровя в каталозите. В каталозите така или иначе има само глупости, така че помага да си готов с идеята, преди да влезеш в студиото.
Помага да имаш и висок праг на болката, особено докато ти я правят.
Повечето шамански практики изхождат от убеждението, че татуировката е вид жертвоприношение на божеството или стихията, символът на които рисуваш върху себе си. Кръвта и болката, които им посвещаваш, осигурява контакта с тях по-късно - все едно сам се белязваш с дамга, която те определя като член на култа към въпросната сила. Същото е при маорите, където татуировките отбелязват принадлежността ти към племето и досегашния ти духовен живот със степента на просвещение, която си достигнал; както и при Якудза, където татуировките са своеобразни пагони за мястото ти в йерархията на кобуна.Вече е почти готова. Чудя се в кое племе се записах току-що.
Може би това, в което условието за принадлежност е отказът да принадлежиш към всяка възможна съществуваща организация. Най-свободното племе на света, пръснато по всички континенти и сред всички субкултури. Вече съм едно както с ескимосите, така и с берлинските рейвъри. И единственият ни ритуал ще бъде леката усмивка, когато видя друг човек с татуировка.
Защото вече знам какво е. Татуирането е просто поредния начин да покажеш, че всички сме еднакви в различността си.
www.nushostattoo.com
Търсене
