Имало едно време...
Имало е, ... а може да има и днес. Така започват всички приказки, които като се предават от човек на човек стават все по-хубави и по-хубави. Защото всеки влага по нещо свое от себе си. И приказките стават магически и вълшебни... И така,... да ви разкажа тази поучителна история.

Имало едно време едно птиче. То било с прекрасни криле и блестящи многоцветни пера. Същество, създадено да лети свободно и на воля в небето, да радва всеки, който го гледа.
   
                           

   Веднъж една млада жена видяла птичето и се влюбила в него. Наблюдавала полета му със зяпнала от удивление уста, сърцето и биело по-бързо, очите и блестели от вълнение. Помолила го да летят заедно и двамата се реели из небето в пълна хармония. 
  Жената се радвала и възхищавала на птичето, обожавала го. Тогава и хрумнала следната мисъл: "Ами ако то поиска да види далечните планини и не се върне повече при мен?" 
  Жената се изплашила, че никога повече няма да изпита същото с друго птиче. Изведнъж усетила тъга, завиждала на птичето за способността му да лети.     
  Почувствала се самотна. 
  Тогава решила: "Ще заложа капан. Следващия път, когато птичето дойде, никога повече няма да отлети." 
  Птичето, което също било влюбено, се върнало на другия ден, попаднало в капана и било затворено завинаги в клетка. По цял ден жената гледала птичето. Пред нея бил обектът на любовта и и тя го показвала на приятелките си, които възкликвали: "Ти имаш всичко..."  
   Междувременно в нея започнала да настъпва странна промяна: тъй като вече притежавала птичето и нямало нужда да го завоюва, постепенно започнала да губи интерес към него. А птичето, което не можело да лети и да изразява радостта си от живота, посърнало, изгубило блясъка си, погрозняло и жената престанала да му обръща внимание, сещала се за него само когато трябвало да го нахрани и да се погрижи за клетката му.  
   Един прекрасен ден птичето умряло. Жената много се натъжила, непрекъснато си спомняла. Но не за дните, когато било при нея в клетката, а само за деня, в който го  видяла за пръв път да лети доволно сред облаците. 
  Ако тя се бе вгледала в себе си, щеше да открие, че онова, което най-много я бе развълнувало у птичето, е била свободата му, енергията на размахваните криле, а не физическата му красота. 
   Без птичето животът загубил за нея всякакъв смисъл и скоро Смъртта почукала на вратата и: 
- "Защо си дошла ?" - попитала тя Смъртта.  
- "За да те отведа при него и за да можете да летите отново заедно в небесата - отвърнала Смъртта. - Ако го беше оставила да отлита и пак да се завръща, щеше още повече да го обичаш и да му се възхищаваш. Сега ти се нуждаеш от мен, за да го срещнеш отново." 

                          

Тази моя картина - "Вълшебно птиче" показвам за първи път тук.

А приказката, която прочетох днес, много ми хареса и реших да я споделя с вас. Открих я при: 
 http://mirandolina.blog.bg/tq-i-toi/2009/08/10/imalo-edno-vreme-edno-ptiche.377607

Много е хубава тази приказка и най-вече поучителна.
Не напразно народът е казал, да дадем свобода на Любовта, и ако тя се завърне при нас, тогава ще разберем, че тя е била истински наша.
Хубав и усмихнат ден!

Най-после се регистрира... Нали ти си анонимната Скарлет, която коментираше тук? Да, навярно си ти, защото другата никога не е влизала при мен и не е оставяла коментар.

За да е приятно пребиваването ти тук не се подавай на провокации...

http://vanya70.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/21/diskusiia-pritcha-podaryk.383798

Една притча за пукнатата делва!

Да, регистрирах се заради няколко човека, за да не им създавам неудобство. Радвам се, че и при теб мога да си прекарам хубаво свободните няколко минути! Благодаря!

Ако почувстваш, че ти се изплъзвам,
не се опитвай ти да ме завържеш,
не се опитвай да ме вкараш в клетка -
не мога да обичам през решетки!

Пусни ме да политна надалече.
Не бой се, че не ще се върна вече.
Знай, птицата във свойта родна къща
отново всяка пролет се завръща.

Така и аз ще искам да се върна
щом закопнея тебе да прегърна.
Затуй след мен вратата не затваряй
и моста към сърце си не изгаряй!

Аз също се радвам за теб, че си открила лек за Самотата си.

11.07.2008 07:40 - Лек за самота
Един мъдрец от древни времена
е казал истина една:
"откакто свят светува
човекът нежност и любов жадува."

Когато те налегне самота
и мислиш си, че свършил е света
знай има лек, лекарство има,
което хората от древни времена
познават, търсят и ценят.

Това лекарство няма го в аптека,
не се намира, като билка в полето
То е безценно и незаменимо,
нека ти подскажа - намира се в сърцето.

Това е Любовта, …
но ти,... повярвай в нея!

Това мое стихче е публикувано за първи път в
http://www.public-republic.com/magazine/2007/05/431.php

Красиво пишеш, mamas!
Да,... чувствам твоите стихове...

Благодаря ти! Продължавай да пишеш!

Това е феникс ! Той изгаря ,но пак се възражда от пепелта ! Вечната приказка за смъртта и възраждането .