От www.avtora.com

Белег на индивидуалност, знак за принадлежност, бунт, позорно клеймо, древни и модерни – татуировките са част от човешката история и под различни форми красят телата на хора от всякаква възраст, раса и религия.

Процесът е бавен и болезнен, изображението - по принцип перманентно, а премахването - трудно и скъпо. Отношението към това изкуство варира от крайно неодобрение до абсолютен култ и дори начин на живот. Тялото си шарят по този начин както хардкор фенове, така и холивудски звезди. Аспект от живота, стъпил здраво и в ъндърграунда, и в комерса. Ритуал, приумица, кич, изкуство...

Защо въпреки всички неудобства хората го практикуват върху себе си доброволно? За това никой няма да ви даде еднозначен отговор. Единственото общото при всеки е, че това е средство за изказ, начин да се изразиш себе си без думи.


Oт роб полинезиецът Giolo се превърнал в "татуирания принц"

Кога и къде започва всичко? И тук отговорите са много. Татуирано тяло на повече от 5000 години, замразено в глетчер, е намерено през 1991 година, а инструменти за татуиране, ползвани между 10 000 и 38 000 г пр. н. е., са откривани на различни места в Европа. Находките датират далеч преди изобретяването на първата писменост. Остриета от глина, камък и кост са били основните материални на първобитния художник, рисуващ по човешка кожа.

Едни от най-интересните примери за това изкуство европейските мореплаватели видели на полинезийските острови. Сложността на плетениците, с които островитяните покривали лицата и телата си, смаяла белите хора... Доведен в Лондон през 1691 г. полинезиец, покрит със "странни шарки" от глава до пети, удивил английското общество до такава степен, че от роб той се превърнал в "татуирания принц Giolo" и останал такъв в съзнанието на хората. Суета или суеверие? Какво е подтикнало туземците към тази телесна модификация? По въпроса все още кипят спорове.

Борнео, Самоа, Нова Зеландия - навсякъде пътешествениците откривали хора, рисуващи върху плътта си най-необичайни и причудливи форми, които подчертавали свирепостта на мъжете-воини или женската красота.

За разлика от островитяните японците не гледали на татуса с добро око. Първите писмени записки за него в Страната на изгряващото слънце  варират от 297 г. Там, както и в Китай, телесната шарка била символ на варварство, наказание, изолация от обществото, както и присъда за сериозно престъпление. Не е случайно, че през 20-ти век криминалната организация Якудза взела татуировката като отличителен белег, символизиращ, че татуираният принадлежи към група извън от общоприетите норми и закони.


Индианците Хурони - едни от прадедите на съвременния "боди модификейшън"

В Северна Америка пък индианците Хурони даже не използвали мастило, а директно гравирали върху тялото си желаната рисунка "с остра като бръснач рибна или птича кост", според свидетелството на френски изследовател от 1615 г. На юг Кортес и испанските мисионери също се сблъскали с тази "странна практика", позната днес с претенциозното "боди модикифейшън". Записки на европейците описват как ацтеките носели "дяволски символи" върху телата и лицата си в чест на своите идоли.

Браузването по историческата ос показва, че татуировката е била широко разпространена сред келти, викинги и саксонци като метод за разкрасяване или магичен символ. В християнска Европа обаче векове наред тя се асоциирала с наказание или с ниско обществено положение. Роби и осъдени били белязани по този начин, а през 787 г. тогавашният папа Адриан I обявява татуса за "езически ритуал" и строго го забранява.

За столетия практиката е била табу и е почти забравена, докато завърнали се от Пасифика мореплаватели не я възраждат като форма на изкуство в Стария свят. Естествено като една от най-активните в мореплаването нации Англия се превръща и в едно от големите пристанища на "Тату-ренесанса".

В САЩ първият салон за татуировки отваря врати в Ню Йорк през 1846 г. и започва да обслужва най-вече войници и матроси, които изобразявали битки, морски сражения или имена на жени върху кожата си. Тази практика продължила през двете световни войни чак до наши дни и се разпространила сред редица армии по цял свят.

От циркова актракция през 19-ти век и "привилегия" за каторжници, войници и хора с нисък социален статут татуировката започва да се завръща пълноценно в западното общество едва с разчупването на порядките към края на 60-те години на XX век. Заимстван в голяма степен от Изтока, татусът става модерен сред "Децата на цветята", сред различни рокерски кланове (като "Hell’s Angels"), а впоследствие се превръща в неотменен атрибут на феновете на "по-тежки" музикални стилове, на футболни запалянковци или просто на "свободни духове".


За изобретател на днешната електрическа тату-машинка се счита Samuel O"Reilly. Изобретението е патентовано през 1891 г.

С течение на времето татуировката придобива популярност и извън ъндърграунд културата. Вече не е рядкост освен върху масивните бицепси на някой запален фен на "Motorhead" например да видим този моден аксесоар върху все повече млади хора, желаещи нещо "по така".

Ако в наше време се зададе въпросът "Какви хора си правят татуировки?", отговорът би бил "Всякакви". Новите технологии също имат своя принос за това. Тату-машинките, с които се правят рисунките в наше време, са значително по-бързи, ефективни и безболезнени от своите примитивни прадеди от кост и камък.

Провокативният изпълнител Еминем изрази гнева към бившата си съпруга и тъгата по покойния си чичо с надписи върху ръцете и гърдите си, а звезди като Дейвид и Виктория Бекъм, както и  Анжелина Джоли също с охота показават татуираните си тела. Тенденцията е да се излиза "на светло" и това, което преди се е прикривало, да се превърне в още една пъстра особеност на модерният лайф-стайл.


Постер към страховития трилър "Червеният дракон"

И в Холивуд отдавна са осъзнали притегателната сила на телесните шарки. Дани Трехо (Danny Trejo) - покритият с татуси смъртоносен мексиканец от "Десперадо" и "От здрач до зори" - направи много за популяризирането им и те допринесоха за славата му в киното. Татустът е издигнат почти до ранга на главен герой във филми като "Мементо" и "Червеният дракон", а наскоро и в нашумелия сериал "Бягство от затвора".

Стереотипите бавно остъпват пред напора на времето и все повече са тези, които се осмеляват да подчертаят индивидуалността си чрез това изкуство - всеки със стила си... А истината е, че стиловете са невероятно разнообразни и за всекиго има по-нещо.

Полулярен например е стилът "Writing" или арт-надписите с различен шрифт (често готически), като сред разпространените мотиви са слогани на любими отбори, патриотични фрази или обяснения в любов, какъвто е случаят с Памела Андерсън и Томи Лий... 

През последните години се утвърди и стилът "Tribal", при който се изобразяват племенни символи, плетеници, шарки. Мнозина го предпочитат заради авангардните разновидности...


Запазена марка за Томи Лий са неговите татуси

Има мотиви, инспирирани от митологията, музиката, киното, от компютърните игри или от дивата природа. Монохромни и цветни – изборът е почти безкраен.

"Fantasy" жанрът също не остава по-назад, като при него се рисуват всевъзможни дракони, демони, магьосници, викинги, руни, странни същества и стихии, които могат да бъдат видени в пълния си блясък по различни тату фестовете.

А какво е тату фест?... Накратко това е мероприятие, което е нещо средно между празненство и образователна програма на тема боди арт, татуси и всякакъв вид телесни модификации. Там си дават среща най-добрите художници на татуировки (наричани на английски просто "artists"). Обикновено към феста се стичат и хиляди хора, водени от желанието да бъдат "нарисувани" от най-добрите в бранша. 


Родните дами по нищо не отстъпват на чуждестранните тату-фенки 

Освен че при подобни срещи се провеждат редица семинари и популяризиращи програми, сбирките са и възможност произведенията по телата  да "премерят сили". Категориите са разнообразни: от най-добра трайбъл татуировка до най-добра традиционна, азиатска и др. Дори понякога се присъждат награди и за най-лоша татуировка. Естествено журито е от подбрани имена на доказали се татуисти.

В световен мащаб значителните събития са много: Hellcity Tattoo Fest в Аризона и Охайо, фестивалът в Уудсток (Woodstock Tattoo Fest), фестивалът в Париж, фестивалът в Тампа... От известно време такъв тип събитие се организира и в България – става дума за ежегодния национален Tatoo Fest в София.

Решили сме да си направим татуировка? Добре е да сме сигурни, че го искаме и да знаем със сигурност какво ще представлява тя. Хигиената на студиото също е от голямо значение, както и умението на художника. Консултация с някой по-напреднал в тази област (по-татуиран) би била от полза.

Същестуват редица други фактори, с които трябва да се съобразим, когато решим да си направим рисунка върху кожата. Например "пресният" татус изисква грижи - не трябва да се излага на слънце и се маже със специални кремове... Творбата може да се направи почти навсякъде по тялото. От значение е колко и кога от нашата "флеш" рисунка ще искаме да се вижда.

Както вече стана ясно популярността на татуировките значително нараства през последните години, люшкайки се между "арта" и кича. Истината е, че всяко нещо, което носи пари, лесно се превъща в масова култура, а елементът "поточна линия" и посредствеността често надделяват над естетиката.


Пиърсинг е най-популярния вариант на боди модификейшън 

Такъв ли е случаят с татуировките? Както винаги и тук мненията са раздвоени. Съществува prкt-a-porter за всеки, който просто желае "да си сложи нещо", има и възможност за авангард за тези, които търсят различното.

Засега древното-модерно изкуство сякаш продължава красивия си ход през историята и само бъдещето ще покаже дали то ще издържи изпитанията на времето.

www.nushostattoo.com