Мутация и технология – След-човекът

В годините след като написах част Първа на Манифест на Мутацията, възможностите за промяна на човешките същества нарастнаха неимоверно. Модерните технологии, в добавка към достъпа до информация в световен мащаб, могат да бъдат практически прилагани към човешкото тяло. Напредъкът в компютри, протези, роботика започна да размива границата между човек и машина

Телесни артисти като Orlan и Stelarc експериментират в използването на нови технологии като инструменти за физическа трансформация, предлагайки социален коментар за бъдещите посоки чрез изпълнителско изкуство.

Операциите на Orlan, театрални, но и съвсем реални, демонстрират крайност във физичната промяна чрез пластична хирургия. Модерната медицина скулптира лицето й непрекъснато в комбинации от различни черти копирани по фигури от известни платна. Тя има брадичката на Венерата на Ботичели, устата на Мона Лиза на Да Винчи и т.н. Като социален коментар върху обсебената от образа и физическата перфектност западна цивилизация, в изкуството на Orlan е очевидно има повечко “едно наум” (не, не постоянно – не е отишла толкова далеч) и все пак тя се е посветила на това дотам, че да претърпи драматични промени във формата си.

Може би в крайна сметка нейното послание е, че физическото тяло става все по-малко уместно, че за модерните технологии то просто става глина за размачкване и моделиране?
Киберенетичната допълнителна ръка на Stelarc, управлявана от отдалечени съзнания през интернет, демонстрира заплашителния потенциал на виртуално/действителните взаимодействия. Ранни представления с окачвания върху множество куки дават началото на експериментите му с манипулации на човешкото тяло.

Нови технологии предлагат по-обширни възможности за промяна и Stelarc посреща предизвикателството. Той твърди, че човешкото тяло е отживелица – ние сме просто данни в информационната епоха.

Изобилства от теории за бъдещето на човешките същества и връзката ни с киберпространството. Предположено бе, че човеците ще могат да бъдат “сваляни” в киберпространството, да се превръщат в свободни форми из информационните царства, и да бъдат “качвани” обратно в роботи и други форми.

Въпреки крайността им, тези теории са възможности. И все пак някои таят надежда, че с цялото това ревностно тършуване в измеренията на хиперпространството няма да напуснем физическото. Тази красота на природата, във формите на растенията и животните (включително и нашата), която се надяваме никога да не заместим с друго. Фантастичните алтернативи и подобрители ще бъдат представяни, същевременно, за да ни напомнят свещеността на плътта и на Земята.



Нека използваме технологиите за трансформации и дори ескейпизъм, но да не изключваме нашата материална биосфера. Ще отидем ли дотам далеч във вътрешния свят, за да избягаме от гърчовете на плането-съществото? Или кибернетично и органично могат в хармонично единство, технология и биосфера могат да подхранват взаимно своя растеж?

Може би Stelarc започва да проумява това, ако сведенията, че е започнал експерименти с присаждане на части от живо растение върху човешко тяло са верни.

Промяната на физическата форма всъщност би могла да бъде мощно утвърждаване на общуването ни с физическото, възстановяване на телесните усещания в един нарастващо виртуален свят. Е ли разрастващата се култура на пиърсинга и татуировките чувство-утвърждаваща реакция към киберпространството? Е ли приемане на кибернетичните бъдещета това имплантиране на метал в плътта? Или и двете?

Моите собствени промени са били винаги първично органични по природа. Чрез съшиване на части от животни, като змийски кожи по ръцете и орлови криле върху плешките (виж MUTATION EN-CYCLOPS-EDIA), аз се свързвам отново със своята зверинна природа, полагайки се по този начин в духа на животното и неговите магични сили. За мен физическата промяна е великолепна възхвала на ковкостта на физическото тяло.



Модерната технология е чудесен начин за подобряване на потенциала му – бих искал да направя някои от моите крайни промени по-постоянни – дали технологията ще бъде способна да закрепи орлови криле и змийски кожи върху мен завинаги?

Изкуството в западното общество бива погубвано от векове, откакто “ерата на разума” започна своята доминация чрез наука и технология. Но сега – наред с мъжкото и женското – наука и изкуство / технология и магия – започват да се уравновесяват в обществото. Моите промени са възвръщане на естественото изкуство, на естетиката, във свят доминиран от стерилна практичност.

Нека използваме технологията да подобряваме и допълваме нашата физическа среда, на физическите нас, но да не ги оставяме в нейна власт.

Манифест на Мутацията част I

www.nushostattoo.com