Блогрол
Постинг
23.10.2007 13:11 -
Татуировки - pravoslavie.bg
Автор: tattoo
Категория: Изкуство
Прочетен: 17820 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2007 13:40
Прочетен: 17820 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 23.10.2007 13:40
Автор: Стефан Чурешки - БЕЗ РЕДАКЦИЯ
www.pravoslavie.bg
Напоследък в обществото и особено сред младите се е разпространила модата на татуирането. Татуира се всичко – от лицето до интимни части на тялото. Това явление става все по-масово и все повече хора го превръщат в бизнес. Татуировки носят известни звезди на музиката и шоу бизнеса като Слави Трифонов.
Дали татуирането е християнско?
На първо място следва да се отбележи, че татуирането е езически обичай, познат от древността и от битността на презокеанските народи като маорите.
Древните траки и британци са татуирали телата си със синя боя; черният е любим цвят за маорите. От известните археологически находки на тракийското изкуство като Наколенникът от Враца например се вижда, че тракийският цар е татуриал с отвесни черти със синя боя лицето си, за да бъде по-страшен в боя. Оттам идва обичаят татуировката да бъде белег на агресията и това се потвърждава от агресивните татуровки, които днес виждаме по лицата на футболните запалянковци и по ръцете и тялото на рокерите, които не са нищо друго, освен нови езичници, но не на коне, а на мотори.
Татуировката в миналото, а и сега, е белег за социално равнище, за етническа принадлежност, за положение в общсетвото. Татуирането е било и вид защита срещу злите сили, в които древните езичници вярвали. Така татуирането става част от религиозен обичай, който е чужд на християнството и който показва почитането на други божества, не на Христос.
Това е свързано с магическа представа за света, която е далеч от православната и въобще от християнската представа за света. Защото християнството не отрича магията като феномен, но казва, че тя е зло, което не може да се побеждава с магия, а само с пост и молитва.
Татуирането, освен нехристиянско, е и нехигиенично. То крие опасности от инфекции на кожата, от образуването на рани и може да предизвика сериозни проблеми, ако татутировките са много. Но по-важното е, че татуирането следва езически обичай, според чието вярване, ако тялото на човека е нападано от зли сили и те властват над него, за да може да ги прогони той, човекът, непременно трябва да си направи татуировка.
Такова суеверно и езическо виждане вярата и духовността на християнството не могат да си позволят.
Първо, тялото на човека за християнина е свещено. Ние сме направени по образ и подобие Божие, затова и към тялото, както към душата си трябва да проявяваме респект. Тялото освен това е храм на Светия Дух, а храмът на Бога трябва да бъде поддръжан чист, да не се драска и да не се осквернява с различни надписи и рисунки, които помрачават неговата естествена красота.
Още повече, че някои татуировки са откровено сатанински - те носят изображения на противника на човешкия род и като такива унижават човешкото достойнство и отправят предизвикателства към вярата на тези, които не се татуират. Няма нищо по-осквернително от това върху човешката кожа да се нанасят рисунки на змейове, на демони и на разпуснати голи женски тела, които нарушават приличието и добрите нрави.
Лошо е, когато татуираният не съзнава това, което върши и не знае истинските мотиви и дълбоките причини за обичая на татуирането. Но още по-лошо е, когато той е наясно със зловещината и аморалността на нарисуваното и все пак приема то да бъде насено върху неговото тяло. Такова отношение издава пренебрежение към онова, в което християните вярват и изразява едно себепревъзнасяне, което духовността на християнството не може да допусне.
.jpg)
Вижда ли християнството начини за борба срещу злите сили? Да, християнството вижда такава борба и това е духовната борба. Това е борбата, която трябва да водим с душите и с умовете си, като страним от лоши помисли, от лоши погледи; от всичко, което осквернява човека тялом и духом. Това е борбата на поста и молитвата - защото християнинът вярва, че без Бога той нищо сам не може да постигне.
А татуирането е суеверно вярване, че сами, чрез символа на рисунката, можем да победим злото, което е около нас. А християнинът знае, че може да победи злото след помощта на Бога и след внимателното си вцърковяване, където сред общността от вярващите да сподели за злото и лошото, което го тормози и така с общи усилия на християнската общност, по евангелски, злото да бъде победено.
Св. Апостол Павел казва, че нашата, християнската борба, не е против плът и кръв, а против злото в света. Борбата не против плът и кръв изисква оръжия не от плът и кръв. Не символа на татуировката, а приемането на Христос в сърцето, според християнина е начинът злото да бъде победено и лошото да бъде заменено с добро.
Християнинът също носи символи. Но той не осквернява тялото си с тях. Тези символи са благопристойни. Това са символите на иконата, на кръста, на християнската културна символика, която вярващият носи окачена на врата си, на значка или на пръстен на ръката си. В този смисъл, страшните символи по пръстените на татуиращите се (защото модата на татуировките върви заедно с носенето на пръстени, обеци, гердани и други знаци) нямат място по ръцете и шията на вяраващия.
Носенето на символ показва открито ясно заявена религиозна принадлежност и грамотността на вярващия му дава основание да презре татуировките, пръстените с черепи и кости и незнайните символи по герданите, като ги определи като богопротивни. Защото това, което става с нас; всъщност всичко, което става с нас, е пред очите на Бога и Той вижда нашите усилия да се приобщим към доброто или да страним от него.
В този смисъл вярата на тези, които си слагат татуировки по модни причини е суетна, защото тяхната борба да се харесат на хората и да бъдат модерни няма да бъде приета от Бога, Който не обича фетишистките и езическите символи, както пише във Второзаконие, тази важна книга на Библията. Тялото на християнина трябва да се пази чисто и неосквернено не само от таутировки но и от всякакви белези, които показват безраличие или неверие в Божия промисъл.
И така, татуирането е връщане към езичеството и чрез своите символи татуировките отдалечават човека от Бога, като заедно с религиозната си идентификация те носят често пъти и една чисто и просто грозна естетика, която възвишеното християнско изкуство на иконата и на другите религиозни украси не може да приме.
Който иска да види християнското изкуство и неговите послания, да заповяда в храма и да се срещне със свещеника и да поговори с него за символите на модерността и за символиката на християнството - защото християнската символика е не по-малко силна в своите защитни свойства и кръстът всъщност има най-голяма сила да защитава вярващия. Но кръстът носен на шията или като значка, а не като грозна татуировка, която оставя белези по ръцете и така загрозява Божия храм, какъвто според Евангелието е човешкото тяло.
Мнението на tattoo.blog.bg прочетете ТУК
Без повече коментар от нас...
www.pravoslavie.bg
Напоследък в обществото и особено сред младите се е разпространила модата на татуирането. Татуира се всичко – от лицето до интимни части на тялото. Това явление става все по-масово и все повече хора го превръщат в бизнес. Татуировки носят известни звезди на музиката и шоу бизнеса като Слави Трифонов. Дали татуирането е християнско?
На първо място следва да се отбележи, че татуирането е езически обичай, познат от древността и от битността на презокеанските народи като маорите.
Древните траки и британци са татуирали телата си със синя боя; черният е любим цвят за маорите. От известните археологически находки на тракийското изкуство като Наколенникът от Враца например се вижда, че тракийският цар е татуриал с отвесни черти със синя боя лицето си, за да бъде по-страшен в боя. Оттам идва обичаят татуировката да бъде белег на агресията и това се потвърждава от агресивните татуровки, които днес виждаме по лицата на футболните запалянковци и по ръцете и тялото на рокерите, които не са нищо друго, освен нови езичници, но не на коне, а на мотори. Татуировката в миналото, а и сега, е белег за социално равнище, за етническа принадлежност, за положение в общсетвото. Татуирането е било и вид защита срещу злите сили, в които древните езичници вярвали. Така татуирането става част от религиозен обичай, който е чужд на християнството и който показва почитането на други божества, не на Христос.Това е свързано с магическа представа за света, която е далеч от православната и въобще от християнската представа за света. Защото християнството не отрича магията като феномен, но казва, че тя е зло, което не може да се побеждава с магия, а само с пост и молитва.
Татуирането, освен нехристиянско, е и нехигиенично. То крие опасности от инфекции на кожата, от образуването на рани и може да предизвика сериозни проблеми, ако татутировките са много. Но по-важното е, че татуирането следва езически обичай, според чието вярване, ако тялото на човека е нападано от зли сили и те властват над него, за да може да ги прогони той, човекът, непременно трябва да си направи татуировка.Такова суеверно и езическо виждане вярата и духовността на християнството не могат да си позволят.
Първо, тялото на човека за християнина е свещено. Ние сме направени по образ и подобие Божие, затова и към тялото, както към душата си трябва да проявяваме респект. Тялото освен това е храм на Светия Дух, а храмът на Бога трябва да бъде поддръжан чист, да не се драска и да не се осквернява с различни надписи и рисунки, които помрачават неговата естествена красота.Още повече, че някои татуировки са откровено сатанински - те носят изображения на противника на човешкия род и като такива унижават човешкото достойнство и отправят предизвикателства към вярата на тези, които не се татуират. Няма нищо по-осквернително от това върху човешката кожа да се нанасят рисунки на змейове, на демони и на разпуснати голи женски тела, които нарушават приличието и добрите нрави.Лошо е, когато татуираният не съзнава това, което върши и не знае истинските мотиви и дълбоките причини за обичая на татуирането. Но още по-лошо е, когато той е наясно със зловещината и аморалността на нарисуваното и все пак приема то да бъде насено върху неговото тяло. Такова отношение издава пренебрежение към онова, в което християните вярват и изразява едно себепревъзнасяне, което духовността на християнството не може да допусне.
Вижда ли християнството начини за борба срещу злите сили? Да, християнството вижда такава борба и това е духовната борба. Това е борбата, която трябва да водим с душите и с умовете си, като страним от лоши помисли, от лоши погледи; от всичко, което осквернява човека тялом и духом. Това е борбата на поста и молитвата - защото християнинът вярва, че без Бога той нищо сам не може да постигне.А татуирането е суеверно вярване, че сами, чрез символа на рисунката, можем да победим злото, което е около нас. А християнинът знае, че може да победи злото след помощта на Бога и след внимателното си вцърковяване, където сред общността от вярващите да сподели за злото и лошото, което го тормози и така с общи усилия на християнската общност, по евангелски, злото да бъде победено.
Св. Апостол Павел казва, че нашата, християнската борба, не е против плът и кръв, а против злото в света. Борбата не против плът и кръв изисква оръжия не от плът и кръв. Не символа на татуировката, а приемането на Христос в сърцето, според християнина е начинът злото да бъде победено и лошото да бъде заменено с добро.Християнинът също носи символи. Но той не осквернява тялото си с тях. Тези символи са благопристойни. Това са символите на иконата, на кръста, на християнската културна символика, която вярващият носи окачена на врата си, на значка или на пръстен на ръката си. В този смисъл, страшните символи по пръстените на татуиращите се (защото модата на татуировките върви заедно с носенето на пръстени, обеци, гердани и други знаци) нямат място по ръцете и шията на вяраващия.
Носенето на символ показва открито ясно заявена религиозна принадлежност и грамотността на вярващия му дава основание да презре татуировките, пръстените с черепи и кости и незнайните символи по герданите, като ги определи като богопротивни. Защото това, което става с нас; всъщност всичко, което става с нас, е пред очите на Бога и Той вижда нашите усилия да се приобщим към доброто или да страним от него.В този смисъл вярата на тези, които си слагат татуировки по модни причини е суетна, защото тяхната борба да се харесат на хората и да бъдат модерни няма да бъде приета от Бога, Който не обича фетишистките и езическите символи, както пише във Второзаконие, тази важна книга на Библията. Тялото на християнина трябва да се пази чисто и неосквернено не само от таутировки но и от всякакви белези, които показват безраличие или неверие в Божия промисъл.
И така, татуирането е връщане към езичеството и чрез своите символи татуировките отдалечават човека от Бога, като заедно с религиозната си идентификация те носят често пъти и една чисто и просто грозна естетика, която възвишеното християнско изкуство на иконата и на другите религиозни украси не може да приме.Който иска да види християнското изкуство и неговите послания, да заповяда в храма и да се срещне със свещеника и да поговори с него за символите на модерността и за символиката на християнството - защото християнската символика е не по-малко силна в своите защитни свойства и кръстът всъщност има най-голяма сила да защитава вярващия. Но кръстът носен на шията или като значка, а не като грозна татуировка, която оставя белези по ръцете и така загрозява Божия храм, какъвто според Евангелието е човешкото тяло.
Мнението на tattoo.blog.bg прочетете ТУК
Без повече коментар от нас...
На германски баща му писна от Еврогейтол...
Лежерна разходка над НДК
Разбереш ли един глупак в човешките взаи...
Лежерна разходка над НДК
Разбереш ли един глупак в човешките взаи...
И все пак- като човек, който се интересува и "разбира" от християнство, мога да кажа, че това е така- но само ако човек държи да следва канонично религията. А вярата (именно вярата, а не религията) е нещо малко по-различно..
И на нейния по-свободен фон, ако мога така да се изразя, нищо не пречи на един вярващ (и убеден!) християнин да има татуировки по тялото си- все пак времената се менят- хората изразяват по нови начини вярата, същността си.. Има много такива примери- на християни с татуировки. Не мисля, че това ги прави "грешници".. Само са прекрачили отвъд канона. А той е Закон- а това пък е присъщо по-скоро на юдаизма, на Стария завет, а в сърцето на самото християнство е свободата, изказана от Христос- свобода, според която има значение само какво е в сърцето ти, а не дали следваш (външно) канона..
Това е моето мнение по въпроса.
Поздрави, tattoo.. :)
цитирайИ на нейния по-свободен фон, ако мога така да се изразя, нищо не пречи на един вярващ (и убеден!) християнин да има татуировки по тялото си- все пак времената се менят- хората изразяват по нови начини вярата, същността си.. Има много такива примери- на християни с татуировки. Не мисля, че това ги прави "грешници".. Само са прекрачили отвъд канона. А той е Закон- а това пък е присъщо по-скоро на юдаизма, на Стария завет, а в сърцето на самото християнство е свободата, изказана от Христос- свобода, според която има значение само какво е в сърцето ти, а не дали следваш (външно) канона..
Това е моето мнение по въпроса.
Поздрави, tattoo.. :)
2.
анонимен -
satory
30.10.2007 18:49
30.10.2007 18:49
Ако се разровите достатъчно дълбоко и сериозно в историята на ранното християнство и първите християнски общини / за общо съжаление повечето преведени от арамейски и старите форми на ивриит, включително хибрю са на латински, италиански, немски и чак тогава на английски/ ще се наложи да си изтриете поста или поне да го ревизирате. В първичното християнство не само, че татуирането има място, а дори е било препоръчително. Ако според вас трибализма е свързан по някъкъв начин с дявола то тогава явно Вие изобщо нямате представа за какво говорите.
цитирайМоже би не си забелязал но и ние не сме съгласни с мнението на автора Стефан Чурешки от pravoslavie.bg, точно затова е и отговора ни от долу на поста - т.е. - http://tattoo.blog.bg/viewpost.php?id=122754
цитирай
4.
satory -
Опа!
31.10.2007 16:48
31.10.2007 16:48
Явно в бързинката и възмущението си не съм разбрал, че това е взето от православието бг. Съжалявам за което. Преди да се татуирам преди две години много внимателно обмислих дали това което ми предстои няма да ме вкара в казана, ха-ха, тогава именно разбрах за това което пиша в предишния си коментар. Извинете ме още веднъж за недоглеждането. Приятна вечер.
цитирайТърсене
